Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2007 15:44 - Бялото Пространство на БезкРая
Автор: vencislavomtatsat Категория: Изкуство   
Прочетен: 6682 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 03.02.2010 14:41


 

Великата цел на човека е, след като премине през океана на времето и през самсара, отново да се превърне в дете и да заплува в морето на безвремието, в което като реки се вливат минало, настояще и бъдеще – и образуват едно цяло, в което времето не съществува.

Според мен поезията трябва да превръща времето в безвремие и да прави пространството безкрайно, а там където времето не съществува – пространството придобива приказни измерения. Да бъде естествена като дишането, нещо подобно на „да мислиш без да се замисляш“. Поезия, приличаща на Рембо, който в края на живота си се превърнал в скитник и вече може би дори не си е спомнял, че някога е бил поет. Поезия близка до „пространствените“ стихотворения на индианските и ескимоските шамани, които правят времето безкрайно и за които говори Кенет Уайт. Пушкин е споделял, че най-хубави са стиховете, които идвали в сънищата му. А може би просто в съня егото е отслабено, вътрешната цензура спи и стихотворенията изглеждат приказни. Христос казва на учениците си, че за да влязат в Царството Небесно трябва да станат като децата. Също така и поетът трябва да се превърне в дете, за да влезе в Царството на Поезията. Да мислиш без да се замисляш, да пишеш без его, така би се получил същият приказен ефект, който Пушкин е изпитвал в сънищата си. В „Основи на тибетската мистика“ Лама Анагарика Говинда пише, че за будистите няма разлика между личен и обществен, между вътрешен и външен живот, просто за тях тези разграничения и ограничения не съществуват – в този смисъл е хубаво поетът да бъде будист. Макар че, ако и хората от другите култури усещаха нещата по същия начин, световната литература, която съществува сега – никога нямаше да бъде създадена. Нямаше да има нито Достоевски, нито Кафка, нито Херман Хесе.

„Ако вратите на възприятията се пречистят, всичко ще изглежда...такова, каквото е – безкрайно.“ - казва Уилиям Блейк. Поетът – дете би виждал света точно такъв – винаги нов и безкраен, сякаш с всеки нов ден го вижда за първи път и се ражда с него.

Интересно колко много индийска философия има в манифестите на руските символисти. Андрей Бели пише : „Символът пробужда музиката на душата.“ А Свами Шивананда казва : „Онзи, който чува музиката на душата, играе добре отредената му от живота роля.“ Според Бели : „Когато светът влезе в нашата душа – тя зазвучава. Когато душата стане свят, тя достига отвъд света.“ А според библията на йогите „Бхагавадгита“ : „Йогата вижда себе си в сърцата на всички същества и всички тях – в своето сърце.“

В.Брюсов пише : „Явленията на света, както ни се разкриват във вселената - разтегнати в пространството и течащи във времето – са причинно обусловени и илюзорни. Сетивата и съзнанието ни ни лъжат – като пренасят своите свойства и условията на функционирането си - върху външните предмети.“ Брюсов заключава, че ние живеем сред вечната и изконна лъжа, и мисълта ни е неспособна да я разобличи. Точно това индийците наричат майя – илюзията или самсара – света на невежеството.

Смисълът на изкуството Брюсов вижда в мигновенията на екстаз и свръхчувствителна интуиция, които проникват в нещата, в тяхната сърцевина, зад булото на илюзорната им повърхност и изкуството трябва да запечатва тези мигове на прозрение и вдъхновение. Те се превръщат в познание за света отвъд разсъдъчните форми и причинно обусловеното мислене. Брюсов казва, че всички ние живеем във вечността и творчеството трябва да отваря вратите на затвора, в който се намира човечеството и да го води към вечната свобода.

Абсолютно същата картина рисуват индийската философия и будизма – само че при тях освобождението се постига не във и чрез изкуството, а чрез различни практики, до които са много близки и практиките на исихастите – медитация, пост, работа за освобождението на другите/карма йога/ и т.н.

Накрая ще завърша с виждането на Йосиф Бродски за поезията, което също както и манифестите на руските символисти, много ми допада :

„Както знаем, съществуват три метода на познание : аналитичен, интуитивен и този, от който са се ползвали библейските пророци – откровението. Различието на поезията от трите метода е в това, че тя използва и трите едновременно/наблягайки на втория и третия/, тъй като и трите са ни дадени в езика ; и понякога с помощта на една дума, на една рима пишещият стихотворение успява да се озове там, където преди него никой не е бил – и по-далеч може би, отколкото той сам е искал. Пишещият стихотворение го пише преди всичко, защото поезията е колосален ускорител на съзнанието, на мисленето, на светоусещането. Когато веднъж е изпитал това ускорение, човек вече не е в състояние да се откаже от повторение на опита, той изпада в зависимост от този процес, както се изпада в зависимост от наркотиците и алкохола. Именно човекът, който се намира в подобна зависимост от езика, трябва, предполагам, да наричаме поет.“

Бродски вижда „историята и времето като концентриран израз на Духа, чиято най-висша изява е Поезията.“

Лично на мен и естетизмът и антиестетизмът еднакво ми харесват. Чистото изкуство не ми харесва, като възможност да се доведе буквата на поезията до съвършенство, а от друга страна ми харесва – като възможност да се създават нови светове чрез поезията. Идеалът ми за поет е романтик и реалист, който се докосва до мистичното и същевременно се стреми да стъпи върху най-простите неща от живота. Поет, който еднакво да харесва шума на ежедневието и музиката на небесните сфери, и който зад шума на ежедневието да чува музиката на звездите, луната и слънцето :

 

„Приятелю, нима не виждаш,

видимото в този свят,

отблясък само е и сянка

от незримото за нас.


 

Приятелю, нима не чуваш,

тоз житейски шум досаден,

отклик само изкривен е

от тържествени съзвучия.


 

Приятелю, нима не знаеш,

истинското в този свят е,

когато две сърца си пращат

в тих привет – любов безкрайна.“

 

Владимир Соловьов

 


 

Венцислав Велчев

**********************************************************

 

Хандблехия

/виждането на реалността такава, каквато е/

 

Индианците имат един ритуал, който те наричат хандблехия и който означава - "търсене на видение" или "молитвено бдение" и всъщност представлява една среща на човека със самия себе си. Този, който е решил да отиде на тази среща, се подготвя за нея в продължение на една година, като през този период от време си задава най-важните въпроси, около които се сътворява смисълът на неговото съществуване и това му помага да открие най-светлата частица от себе си, в която се осветяват тъмните страни на противоречията и в която се разплитат заплетените нишки на битието.

След като търсачът на Истинското себе вече се е концентрирал върху най важните въпроси от живота си и годината на това търсене на най-същественото е изтекла, той вече се е пречистил от илюзорните наслагвания и е станал готов да открие истинското си лице. Тогава търсачът на Истинската реалност на Духа се качва за четири дни в планината, където прекарва в усамотение и без храна и през тези четири дни, в които има възможността да се вгледа в чистотата на собствената си същност, която дори не е предполагал, че съществува - той получава отговорите на въпросите, които си е задавал в продължение на тази година:

"Нашето съзнание е способно да възприема онова, което сетивата не ни разкриват: миналото и бъдещето, скритите тайни и загадки, другите измерения. Дори съществува един ритуал..., по време на който ние определяме среща на онази част от нашия мозък, която може да ни отнесе към непознатото. Това се нарича "хандблехия"...

Слушайте внимателно как става всичко, защото аз Ви приканвам да практикувате този ритуал там при Вас, когато се завърнете. Той ще Ви дари онова, което най-много Ви липсва - възможността да се преоткриете, да откриете отново самите себе си.

За Вас, един цивилизован народ, това сигурно ще бъде голям проблем...

Бих искал всеки, който прочете тези страници, да вземе бележника си и да го прегледа. Знам добре какво ще види там - служебни срещи и събрания, срещи с приятели, делови пътувания или пътувания за развлечение, семинари... Но къде са срещите с Вас самия?... Ето какво давате Вие на душата си и на духа си - загубени или неорганизирани митове, трошици от Вашия живот. Вие обличате в парцали най-скъпото, което притежавате. Отреждате му остатъците, вместо да му дадете най-доброто...

Ще се опитам да Ви помогна да преоткриете себе си, да се намерите отново чрез бдението, чрез търсенето на видение..."

/Уолъс Черния Лос - П. Рабан, "Индиански урок"/

В пространството на хандблехия търсачът се среща с тишината, уединението и прозрачността на една съвсем друга – кристално чиста и всеобхватна реалност, която няма аналог в социалното пространство и която всеприсъства зад всяка една проявена реалност - като нейния най-висш образ-символ. Това е Светът на Идеите на Платон, Царството Божие или Чистите Земи на Будите, където пречистилият се от илюзорните наслагвания и погрешните идентификации на егото - постига истинската си пълнота и съвършенство - отвъд света на постоянно променящите се илюзии - в света на непроменящата се и вечна Истина, където е светът на Любовта, Безсмъртието и Свободата /"Истината ще ви направи свободни"/. След преживяването на тази неподозирана реалност – търсачът, който е успял да "спре света", открива истината, че всички дейности в познатото му социално пространство, произлизат единствено от невъзможността на човека да „спре вътрешния си диалог“ /постигайки отвъдмисловно и безкористно състояние на съзнанието/ - и от неуравновесеността на гуните /наслагванията върху истинската природа/, които карат човека да действа, усложнявайки външната действителност, в която живеe, но непостигайки истинската си същност, която го чака в тишината на собствения му аз. Точката, в която се срещат Човекът, Богът и Вселената, свещеното място, в което всички проявени същности се сливат в БезкРайността с Извора на своето проявление, където свещенодейства вечната и непроменлива Любов.

Отвъд искреността и чистотата на тази Изначално Чиста Реалност – от която човешкото съзнание е отпаднало /Митът за Адам и Ева/ - се създават полетата на различните видове съзнания, които според собствените си изкривявания-користи създават едни по-малко или по-силно изкривени „реалности“, чиято реалност се дискредитира от рамкирането им от момента начало и момента край – отсечката живот, обусловена от началната и крайна точка раждане и смърт – отвъд които се простира Цялата Вечност или Истина, която е Безначална и БезкРайна - отвъд времето - и е необусловена от никакви промени. Смисълът на живота се открива, когато във всяко негово дихание се оглежда тази Вечност или Истина – тогава частицата става едно с Цялото, вълната се слива с Океана и животът постига своята пълнота. Според будистите съществуват шест сфери на съществуване – адската сфера, в която обитават същества обхванати от омраза и желание за насилие; сферата на гладните духове, където обитават същества, чиято истинска природа е изкривена от един силен афект, който доминира над чистото им съзнание и който те никога не могат да задоволят и поради това изпитват непоносимо страдание; сферата на животните, които са обусловени от невежеството; човешката сфера, в която чувствеността /ябълката на Ева/ се е отделила от Духа и е породила детерминираността от времето, пространството и причинните обусловености от елементите, изграждащи физическото съществуване; сферата на полубоговете, чиито положителни качества са детерминирани от завистта и ревността, които забулват откриването на чистото съзнание; и сферата на различните божества, които са натрупали много положителна карма, могат да изпитват блаженство на много фино ниво, непознато в другите сфери на съществуване, но все още не са постигнали изцяло и докрай безкористността на чистото си съзнание и поради това все още са обусловени от времето и промяната. Отвъд всички тези ограничености е Буда-Съзнанието или Истинското и Безкористно-Любящо Божествено Съзнание, в което всеприсъстват Свободата, Любовта и Безпределността. Така виждаме как всеки един от изброените типове съзнание определя и действителността си на съществуване според по-грубото или по-финото покриване на Чистото си Съзнание, което е изначална даденост за всички създания. То със своята Безкористна и Непроменлива Любов е свързващата нишка между всички видове съзнания и сфери на съществуване, лекува техните болки и страдания и със Безкористността и Чистотата на своето Състрадание, което не познава нито отвращение, нито привързаност - ги води към Извора на тяхното съществуване, където всеприсъстват Истинската Любов, Чистота и Свободата - и където царят Кристалното Различаване-Проницателност и Мъдрост на Всеобхватността.

Нека сега хвърлим един бегъл поглед върху това как се създава „реалността“ в нашата човешка сфера на съществуване. Съвременният Адам среща съвременната Ева – между тях пламва искрата на Кама /богът на страстта/ - в самото начало всичко това е на много фино ниво и е напълно възможно тази искра да се използва, за да слее Огъня на Духа на двамата и да ги върне отново в Едемската градина, където са Едно с Божественото и с Чистотата на собственото си Изначално Чисто Съзнание, в което вибрационното трептене на енергията и „материята“ или „нематерията“ е на толкова високо ниво, че съществуването на болести, старост и смърт е просто невъзможно. Вместо това в някаква точка от човешкото минало /времето на Адам и Ева/ всичко е минало на много по-грубо ниво, привързаността е заела мястото на Чистата и Безкористна Любов, която притежава Различаващите Очи на Духа и дава Животворното си дихание на всичко, което я заобикаля - Чистото и Безкористно Съзнание е било отровено от змията на користта, която е родила „реалността“ на цяла съвкупност от негативни чувства, качества и мисли, които са били непознати на Изначалното Съзнание. Така след първоначалната феерия-илюзия на страстта, в която Адам и Ева взаимно са привлечени далеч от Центъра – към хлъзгавата повърхност на не-духа, след забулването на Чистото Съзнание и минаването им на едно много по-грубо ниво на съществуване и възприятия, в което те вече са отделени от Хармонията на Цялото и от Чистотата на собственото си Съзнание – се създава една микрореалност, в която различните користи стесненяват рамките на Първоначалното Съзнание и пораждат ограниченията на една друга действителност, в която те вече са в дисхармония. От нивото на Духа и на Любовта и отровата е безвредна и може по алхимичен начин да се трансформира в нещо положително /не случайно учениците на Любовта-Христос са можели да пият отрова – без това да им навреди/ - но от нивото на привързаността и любимата храна може да се превърне в отрова. Така в съвременен план вместо Адам и Ева да образуват свещенодействието и да се слеят в хармонията на Едно Ново Цяло, съединяващо Любовта и Свободата – защото Истинската Любов прави човека свободен, а не обусловен - то единият се превръща в антитяло на другия.

Човекът е божествено-свещена, мощна и жива частица на Любовта, в която се оглежда БезкРайността и чиято цел е Свободата и Любовта към всичко съществуващо – състоянието, в което Човекът вече не е егоцентричен, а е Космоцентричен – а когато тези две накърнили връзката си с Цялото, идващи от БезкРайността частици /Адам и Ева/, в които е закодирано структурирането на целия Космос в миниатюр и които носят потенциала на Божествената Любов и Свобода в себе си - са антагонистични една на друга, поради това, че са пречупили БезкРайността през призмата на афектите си и са я рамкирали в една обусловена действителност – която поддържа този антагонизъм – то усилията да образуваш едно цяло с другия – вместо до хармония – в полето на не-духа - водят до различни ментални, физически и психически изкривявания, които просто създават основата на изкривената „реалност“, която човекът познава и не притежават никаква реалност в действителност. Тази реалност се създава, когато привързаността и користта изместят Любовта и Свободата - и когато Духът на Безпределността е подменен от егото. Проследят ли се корените на тази „реалност“ и на нейните качества се вижда, че те са пусти – не притежават никаква реалност в действителност. Когато се гледа с очите на егото всички тези негативни качества и границите на създадената от тях „реалност“ придобиват доста твърди и „реални“ измерения, но когато се погледне с Очите на Необусловеността и Пустотата – цялата непоклатимост на тази конструкция се разтваря в Безпределността и Свободата на Изначално Чистото Съзнание – където няма его, няма обвързаност, няма чувство за липса на нещо, нито болка от загубата му – защото всичко е изпълнено с Духа или с Истинското Себе, което няма нужда като не-аза да запълва собствената си загуба с притежание на външни обекти - няма несвобода, нито постигане на свободата - защото всичко е Пусто и Неограничено по начало и носи потенциалната свобода и разобусловяване на всичко съществуващо. Това е откритото Пространство на Безпределността, в което се постига истинската пълнота от общуването на всички нива в неподправена спонтанност и радост, плува се в Живите води на Свободата и Любовта преизпълва всичко.

Не случайно в индийската митология Богът на йогите Шива /Йога означава сливане с Божественото или с Духа/ - изпепелява с мълния от третото си око бога на страстта Кама – всички видове привързаности, които отделят Човека от Духа и не са осветени и освободени в Безпределните Пространства на Духа и Свободата - въвеждат съзнанието в една стеснена реалност с доста съмнителни качества, където то е в плен на собствените си призраци-проекции, броди из обусловеностите и неизбродимостта на собствените си мисловни детерминираности-лабиринти - и където истинските Любов, Чистота и Свобода – недокоснати от целия този театър - всеприсъстват и чакат своето преоткриване някъде в дълбините на Духа и на Чистото и Необусловено Съзнание.

Нашата работа е един опит за вглеждане в себе си, една малка хандблехия, която ще се опита да зададе правилните въпроси и да очертае, доколкото може, техните отговори без, разбира се, да претендира за ефекта на истинската хандблехия, която всеки, изморен от четенето, може да потърси в тишината и усамотението на планината.

Основните теми в нашата работа се задават от двата филма и двете книги, които ще разглеждаме, но самите теми сме се опитали да включим в един доста по-широк контекст, който да съдържа в себе си и културология, философия, поезия, търсенията на различните духовни практики и донякъде науката, които се впускат в една "игра на стъклени перли", отвеждаща ни към непоклатимото и всеобхватно Единство - винаги всеприсъстващо и освобождаващо - зад преходността и многоликостта на формите. В този смисъл нашето приключение залага до известна степен на асоциативността, а с текстовете, които включва в себе си, се превръща и в една малка, Лична митология на пишещия, в която гласовете, които се чуват, са пътеводните знаци на себеоткриването.

Според "Алхимикът" на Паулу Коелю всеки човек има своя Лична легенда и когато я следва се чувства истински щастлив, защото тогава животът му намира своя неподправен смисъл. Освен Лична легенда, според нас всеки човек си има и своя Лична митология, която го води към неговата Лична легенда и в която се събират всички нишки от живота му, които задействат най-енергичната и асоциативна частица от съзнанието и го отвеждат в едни пространства на извънвремевите същности, където, освободено от тежестта на времето, всичко изглежда неповторимо, светло, девствено и неоткрито – чисто, което показва силата на съзнанието и на точния поглед към света да сътворяват чистотата на реалността, в която живеем:

"Коренът на всички явления е Вашият ум.

Ако го оставите неизследван, той се втурва

след преживяванията,

изобретателен и хитър в измамните игри.

Ако се вгледате право в него - той е свободен

от произход или основа,

в същността си е свободен от идване,

престой или отиване."

/С. Ринпоче, "Размисли за всеки ден"/

"Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията... ще впрегнем и енергиите на любовта. Тогава за втори път в историята на света човек ще открие огъня."

/Тилар Де Шарден - С. Ринпоче, "Размисли за всеки ден"/

И накрая, за да завършим въведението и за да започнем приключението на себеоткриването, нека чуем какво ще ни посъветва Томас Мертън:

"Каква е ползата от полетите до луната, след като не можем да преодолеем бездната, която ни разделя от нас самите? Това е най-важното от всички изследователски пътешествия и без него останалите са не само ненужни, но и опасни."

/Томас Мертън - С. Ринпоче, "Размисли за всеки ден"/





 






Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. izvorche - поздравявам те!!!
26.09.2007 21:30
Не само като тематика, но и като обхват, твоят постинг е уникален. Явно е, че имаш какво да кажеш на читателя, който би искал да разбира, освен само да консумира. И аз съм мислила върху някои от теориите , които обсъждаш. Дали има неизкушени сетива, дали можем да гледаме света с детски очи, след като веднъж вече са осквернени от познанието. И тъй като съм учителка, винила съм се, че след като изслушвам становищата на децата по определен разказ, предлагам своя прочит и го правя така, че звучи по-истински от техните, по-убедителен...Но може ли човек да различи детето у себе си, ако го няма вързастният?

Владимир Соловьов ми е философ, макар че съм чела от него, както и от Бердяев, твърде малко статии.
цитирай
2. vencislavomtatsat - Благодаря ти - изворче :-)))
27.09.2007 13:03
Благодаря ти много за хубавите думи, изворче - продължавай да бликаш :-))) - на мен също Николай Бердяев и Владимир Соловьов са ми любимите философи - такава дълбочина на мисълта, такава силна светлина и желание за абсолютна свобода на съзнанието - съчетани с истинско човеколюбие и сърдечност има при тях... Благодаря ти още веднъж - много се радвам, че се отби, изворче!
цитирай
3. izvorche - какво мислиш за теорията за андрогина?
29.09.2007 16:22
Имам един разказ , казва се "Мечта з адругия". Писах го , преди да съм чела каквата и да било философия по темата, но твърде близо съм била до тази теория, сякаш съм у открила за себе си.

Но ясно е за мен, че една очевидност става такава, едва когато някой наистина подреден и дълбок ум съумее да я изкаже простичко и категорично и да улови светлината на истината по начин, който достига до другите.
цитирай
4. vencislavomtatsat - Привет :-)))
29.09.2007 17:08
Привет :-))) - темамата наистина е много дълбока - чувал съм, че при много от гениите на човечеството не е имало никаква разлика между дясната и лявата половина на тялото - те са можели еднакво добре да си служат и с двете - явно са успели да постигнат хармония между ин и ян - лунния и слънчевия аспект във финото тяло - и да се превърнат в цялостна и завършена личност - това още по-силно личи в духовните Учители на човечеството - които са съчетавали в себе си аспекта на Бащата и аспекта на Божествената Майка. Наистина има много поводи за размисъл в "Пир" на Платон - лично моето съзнание бе много силно привлечено от идеите му в така наречения "Мит за пещерата" - в диалога за Идеите от "Държавата", книга 7 - може да се каже, че "Матрицата" до голяма степен е просто една съвременна кавър версия на този диалог. Много бих се радвал да прочета твоята "Мечта за другия" - дано да си я публикувала в блога.
Успех и всичко хубаво!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vencislavomtatsat
Категория: Изкуство
Прочетен: 782051
Постинги: 313
Коментари: 939
Гласове: 16699
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Индиански речник
2. Carlos Nakai - Promise
3. Shri Rama Chandra
4. Remember Me: Legolas & Eowyn Part 3
5. Порталът към съзнателен живот
6. Светли Мисли *Открити в блогрола на Sever*
7. Амрита - *Открита в блогрола на Wildroses*
8. Сахаджа Йога
9. Свами Сатчитананда - Изпълненото с Радост Сърце на Мъдростта и Свободата :-))
10. Amrak
11. Nav
12. Sever
13. Мечта за другия *Izvorche*
14. Любов? *Compassion*
15. Филмът "Киматика"
16. Хенри Дейвид Торо и американското пътуване към Изтока
17. Словото на Учителя
18. Nirananda
19. Любовно Писмо до Бог *Candysays*
20. Детето, което накара света да замълчи за 6 минути
21. Спароток
22. Начална част на "Конспирация срещу световното здраве" на д-р Атанас Гълъбов - виж следващите части в същия блог
23. Магура
24. Ерата на Водолея Настъпва :-))
25. Корал - Светлината отвътре
26. Матрицата V - Търсене на Духа. Том I
27. Йога съветите на Мио - Чувствата и техният механизъм
28. Открий Себе си
29. Цар Кару
30. Блогът на Подводни