"- Как определяш "реалното"?

- Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види, тогава реалното е серия електроимпулси, познати на мозъка ти."

"Днес той /светът/ съществува само като част от нервно - интерактивната симулация, която наричаме Матрицата."

                                                                                            /"Матрицата"/

 "Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят?"

"Ти живееш в един сън, Нео."

След инициацията на Нео, която го пробужда за истинската реалност, той влиза в един друг свят:

"- Добре дошъл в реалния свят.

- Мъртъв ли съм?

- Точно обратното."
                                                                                             /"Матрицата"/
 

Нереалността на Майя /Матрицата/ е разкрита във филма чрез мотива за съня и пробуждането, който преобръща стойностите на реалното и нереалното, които в света на обусловеностите се превръщат във взаимно заменяеми. Всъщност, за да се пробудиш за реалното трябва да заспиш за илюзорното, а щом заспиш за истинската реалност се събуждаш в един свят, чиято реалност е също толкова реална, колкото и реалността на един сън. 

Или, както казва един от мъдреците на Индия, Свами Вивекананда, в книгата си "Изкуството на медитацията":

"Световните религии са станали безжизнен фарс. Това, от което светът се нуждае, е характер. Светът има нужда от безкористни хора, чиито живот е изтъкан от пламтяща любов. Тази любов ще накара всяка тяхна дума да звучи като гръмотевица.

Смели думи и още по-смели действия. Събудете се, събудете се, о, велики! Светът гори от страдание. Можете ли да спите?"

В "Матрицата" Морфей казва на Нео, че Матрицата всъщност представлява един компютърно генериран свят - мечта, който закрива цялостното лице на реалността и по този начин насочва стремежите и въжделенията на хората в един тесен кръг, и с това стеснява дълбочината на вътрешните им духовни пространства, ограбва тяхната красота и така превръща човека в пленник на обусловеността.

Ако хвърлим един бегъл поглед върху създадената от човека съвременна реалност и опипаме твърдостта на нейните граници – виждаме, че тя е изкуствено създадена и че „твърдостта” на тези граници е най-малкото илюзорна и реално съществуваща единствено за повърхностния слой на човешкото съзнание, който в бързината изгубва дълбочината и в периферията изпуска Центъра – където е същността на всичко съществуващо. Излезте навън и вижте цялата „твърдост” на реалността – всички тези многобройни сгради, които създават солидното лице на съвременната реалност просто не са съществували преди да бъдат построени, всички автомобили, които задръстват пътищата, замърсяват въздуха и създават съвременната реалност – просто не са били реални преди да бъдат произведени, съществуват и твърде много вредни и безполезни съвременни производства, които генерират големи печалби – а това само показва силата на човешкото съзнание да твори и същевременно да преживява реалността на илюзията или илюзията на реалността, която само създава. Така стигаме и до другия съществен елемент от съвременната „реалност” – парите. За да илюстрираме тяхната реалност ще си послужим с един пример – някои съвременни деца от Америка, които никога не са виждали крава в живота си – свикнали да намират всяка сутрин оставеното от доставчика мляко на плочките пред домовете си и започнали да си мислят, че това е естественият начин на появяване на млякото без да правят каквато и да е връзка между млякото и кравата. Така и в съзнанието на съвременния човек всички неща, които използва ежедневно като дрехи, храна и т.н. са пряко свързани с парите, а не със слънчевата енергия например, която е просто една малка частица от Божествената енергия, която захранва и дава живот на всичко съществуващо. Така за съвременния човек пластмасовата дебитна карта е едно от най-реалните неща на света, тенекиеният банкомат, в който я поставя е едно от най-реалните неща на света, хартийките, които излизат от там или „зелените жабешки кожи” - както ги нарича един съвременен индиански лечител, са най-реалното нещо на света, само Бог, Великата Виделина, Първопричината или Центърът и Изворът на всичко съществуващо не изглежда толкова реален – тъй като Той не се намира на повърхността на човешкото съзнание, а Е в Центъра на Духа – където съществува Съкровеното и Вечно Чистото, където няма движение на илюзорните феномени, които се раждат от недостатъчна съзнателност или от липсата на Светлина, а има всеприсъствие на Вечната и Божествена Истина, Познание и Блаженство или СатЧитАнанда – както го наричат индийските мъдреци, които живеят в това състояние. Там, където Божествена Светлина огрява всичко – илюзията изчезва – там смъртта, старостта, болестта и илюзорната промяна на това, което не е Духа престават да съществуват, защото там действа Духа на Истината. Ако продължим да изследваме по подобен начин границите на реалността на всяко едно нещо, което ни заобикаля – неизменно ще стигаме до Пустотата или до Бялото Пространство на БезкРая, което стои зад всичко съществуващо и върху което се прожектират движенията на съзнанието – като върху един съвършено чист и бял прожекционен екран, който точно отразява хармоничността или нехармоничността на тези движения, които респективно създават нехармоничността или хармоничността на реалността, в която живеем. Ето защо индийците от древни времена наричат Майя това, което постоянно се променя или движението на повърхността на съзнанието и неговите проекции в реалността - и не го вземат твърде насериозно. Истината е отвъд промяната, Тя не се ражда и не умира, не се купува и не се продава, Тя е Безначална и БезкРайна – отвъд повърхностното движение на мислите, които изграждат формите на граничната реалност – в Центъра на Духа, където всяка форма изгрява в Любовта, където отделеното в многото става част от Цялото, а частта се единява с Едното, където е Царството на Нероденото /Банкей/, в което граничното става Безгранично, а крайното БезкРайно – там, където всеприсъстват Свободата, Безпределността и Любовта-Мъдрост към всичко съществуващо. Отвъд съвременното деформирано възприемане и създаване на реалността е освобождаването на едно светло пространство на постигане на истинските същности на нещата, в което обусловеностите се разтварят в чистото виждане на Първичната реалност, което далеч надхвърля ограниченията на рецепторното възприемане и което всъщност представлява една искрена и неподправена изява на Духа - непривързваща, освобождаваща, алтруистична и всеобхващаща:

"Дълбока и спокойна, освободена от сложност

хомогенна и сияйна яснота

отвъд ума на концептуалните идеи -

ето това е дълбината на ума на Победителите.

Тук няма какво да се махне,

Нито пък има какво да се добави,

Това е просто Безупречното,

Естествено вгледано в себе си."

"Макар че с възприятията си възприемаме различни форми, по същество те са пусти; но в пустотата човек възприема форми.

Макар че се чуват различни звуци, те са пусти; но в пустотата човек възприема звуци.

Възникват и различни мисли - те са пусти; но в пустотата човек възприема мисли."

/С. Ринпоче, "Размисли за всеки ден"/

Всъщност естественият предметен свят, който ни заобикаля е една прекрасна и безкрайна палитра от кристализирали форми на Чистото Съзнание. В стремежа си да се ориентира в този свят – човешкото съзнание, което също е една частица от тези кристализирали форми на Чистото и Изначално Съзнание – дава названия на това, което го заобикаля, за да превърне непознатото в познато и да се чувства по-удобно в един подреден и изпълнен с познати названия свят. Така този стремеж за сигурност превръща света на приказното, вълшебното и идеалното, което е реално по начало - в света на рационалното, прагматичното и консуматорското, което създава сферата на сивото ежедневие – като проекция на човешкото съзнание върху Първичната Реалност на Изначалното и Чисто Съзнание. Когато човек не бяга след всяко едно възприятие, идващо от външния свят, разпилявайки Духа си през вратите на различните сетива, а разтваря всичко, което възприема - в Сърцето на Чистото Съзнание, което е Първоизточникът на всяко едно нещо – той остава в Центъра си или в Духа – алхимичната точка на Изначалното съзнание, в която всичко преодолява ограничеността си и отново постига Свободата – както вълните губят определеността – его, създадена от „вятъра на карма“ - и отново постигат Необусловеността на Океана /Чистото Съзнание/ - в Сърцето на Бялата БезкРайност на Безпределността и Свободата.

С пречистването на деветте врати на човешкото тяло, с които са свързани сетивата, се пречиства и реалността, която се възприема. Или казано по друг начин - пречистването на деветте врати отваря вратата на Божието Царство, което е вътре в човека. Така тази врата се превръща в преход между две коренно противоположни реалности и между две различни нива на съзнанието, тъй като тя е същевременно вход и изход. Изход от ограничаващата реалност на Матрицата и вход към неограничената реалност на безграничното творчество, в което безкрайната белота и чистата прозрачност на съзнанието постига всеприсъстващата светлина на Духа и освобождава БезкРайните Пространства на Свободата, в които Любовта, Чистотата и Нежността се сливат в Сърцето на едно Всепостигащо Осъзнаване, което докосва всичко със светлината на своята алтруистичност.


http://www.youtube.com/watch?v=CJrSuSwYWjE&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=uuILUwLVHWo&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=Vgw1DqgtI0E&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=NM37tB_F96o&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=Whu8hfZ4PLQ&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=q0u5AcNhTMk&feature=related

Много е готино и искам да го прочета, но си якни малко шрифта:))

Стойностен анализ и интересна гледна точка.Поздрави:))

И аз ти благодаря за уместната намеса, viovioi :-))) - заповядай пак!

Беше ми много интересно да прочета твоя постинг.
Знаеш ли, мисля, че трябва да се движим в дълбочина...Тогава един единствен момент се превръща във Вечност...Никога не падаш от никъде, защото винаги се движиш в дълбочина...
Поздрави!:)

Привет, Анастасия :-))) - да, точно така е - не можеш да паднеш от никъде - или както Джек Керуак осъзна в "Бродягите на Дхарма", докато бягаше надолу по планината - "не можеш да паднеш от планината" :-))) - когато си Едно Цяло с истинската същност на всичко, което те заобикаля - ти си в Центъра и в Същността на всичко съществуващо - откъдето никой и нищо не може да те измести - отпада се само от психическите фиксации /"самскари" на санскрит/ - към илюзорните феномени - които с разпадането си предизвикват страх в хората, а всъщност им откриват възможността да бъдат истински свободни и да видят лицето на Истината, която прониква всичко съществуващо и която никога не може да бъде изгубена, защото е в основата на всичко - по същия начин, в центъра на торнадото винаги цари абсолютна безметежност - докато около него всичко се руши - същото е и в човешкото съзнание, когато си наистина в Центъра си - нищо не може да те засегне - независимо какво се случва на повърхността. Морихей Уешиба прекрасно изразява тази идея:
"Тайната на Айкидо лежи в хармонизирането на самия себе си с движението на света и в това да доведеш себе си до съгласие със самия свят. Този, който е постигнал тайната на Айкидо, има света в самия себе си и може да каже: "Аз съм светът".
Когато някой неприятел се опитва да се бие с мен, света в мен, той трябва да разбие /разруши/ хармонията на света. Следователно в мига, в който той вземе решение да се сражава с мен, той е вече победен...
Тогава, как би могъл да изправиш своя размирен ум, да изчистиш своето сърце и да влезеш в хармония с всички дейности в природата? Първо, трябва да придобиеш Божествено сърце. Това е Великата Любов, всепроникваща, всеприсъстваща във всички части на света и във всички времена. Не съществува несъгласие - дисхармония в любовта. Няма врагове в любовта. Духът на несъгласие, мисленето, че съществуват врагове, не е в природата на Божията Воля...
Айкидо е посоката, която обединява всички изначални пътища на всемира, то е всемирният дух, който обхваща и обединява всички човешки същества...
Пътят на Будо е да превърнем сърцето на вселената в свое собствено и да изпълним своята мисия да обичаме и предпазваме всичко живо с велик дух."
/М. Уешиба/
Много се радвам, че се включи, Анастасия :-))) - много ми хареса твоята идея за кътчето Надежда по стиха на Джани Родари - и те подкрепям с всички сили - продължавай все напред!

Да, когато си в Центъра нищо не може да те засегне...Центърът, средата не е позиция, това е непрекъснато поддържане на равновесие! Средата е нещо вътре в нас - равновесие, музика, хармония.
Равновесието е най-трудното нещо в живота, защото се нуждае от огромна мъдрост...
Да, трябва да превърнем сърцето на Вселената в свое собствено... Тогава можем да направим много!!!
Тема с продължение...:)))
И аз ти благодаря за хубавите думи! Много се радвам, че ти допада идеята за Магазинчето, което всички заедно тук се опитваме да "препълним" с Надежда:)))
Поздрави и усмивки!:)

Да - абсолютно правилно - Центърът, както в случая го нарекохме - не е позиция или някаква гледна точка в тесния смисъл на думата - той е далеч отвъд тоя начин на мислене и виждане за нещата - въпреки че прониква във всяко едно нещо и обхваща с мъдростта, разбирането и любовта си всички позиции и гледни точки :-))) - разбира причините им, вижда обусловеностите и фиксациите им, които ги придържат към тях - ясно осъзнава мотивите, които ги движат и търпеливо чака момента - когато ще се освободят от всичко това и отново ще се разтворят в Безпределността - където е Истинската Свобода и Алтруистичност! А всяка една фиксация или обусловеност вкарва живота в точно определено пространство - всяка една позиция или гледна точка определя в голяма степен и всичко, което се случва около нас - а всичко, което е вследствие просто на привързаност или омраза - определено не идва от Центъра - така че наистина има смисъл човек да се вглежда по-ясно в себе си и да бъде осъзнат. Всъщност да си в Центъра си - означава да си Едно с Духа си - тогава ставаш Безкористен Свидетел на всичко, което се случва и виждаш - и осъзнаваш красотата и неповторимостта на всяко едно нещо, което те заобикаля - без да искаш да го притежаваш - защото няма нищо за притежаване и защото в това преживяване ти вече си Едно с всичко :-))) - много повече от всяко външно и повърхностно притежаване на нещата - там където е Истинската Свобода и Алтруистичност! Радвам се, че се отби пак, Анастасия! Много Усмивки и Радост и на теб!

"Матрицата" преобърна много гледни точки и разруши много прегради. Спомням си, че след като го гледах за пръв път останах като зашеметена. Дотогава не ми бе хрумвала такава гледна точка.
Поздравления! :))

Първият път, когато гледах "Матрицата" и за мен беше много силно преживяване - разбира се - не ме впечатлиха толкова ефектите или екшън вълната - а нещо много дълбоко в идеята на филма - което ти дава усещането, че можеш да летиш и силата на осъзнаването да проникваш в основата на всяко едно нещо - разбира се идеята не е нова, а е още отпреди новата ера - и идва от древните санскритски текстове /"Бхагавадгита", "Йога-сутра"...и мн. др./ и от будисткия духовен път, които са довели до съвършенство науката за овладяване на съзнанието и постигането на Духа...Не случайно в края на втората част на филма има една древна санскритска песен:
"Асато Маа Сат Гамая,
Тамасо Маа Джиотир Гамая,
Мритиор Маа Амрутам Гамая!
Ом Шанти, Шанти, Шанти -
Локаа Самастаа Сукино Баванту"
"Води ни от неистината към Истината,
води ни от мрака /невежеството/ към Светлината /Просветлението/,
води ни от смъртта към Безсмъртието!
Ом Мир, Мир, Мир.
Нека целият свят бъде изпълнен с Мир и Радост!"
Бъди винаги жива и здрава, fortune - поздравявам те за постинга с откъси от "Дао Дъ Дзин" - благодаря ти много за включването!

Уважаеми vencislavomtatsat

Вашите богати мисли мога само да докосвам, защото, 'парят' не само от истина, но са и доста над мен. Но обикновенния човек се пита, защо има
гении, мъдреци, творци...щом са безсилни да променят живота в такъв, за какъвто е бил създаден? Това мен ме безпокои и ако вие ме успокоите, аз ще бъда щастлив до семейството си.
Но когато гледам мъката на хората и потъпкване на човешкото дпстойнство, мен ме боли...а щом е така много вероятно е тодава страданието да достигне и други хора.
Да, пълним магазинчето с 'надежди', ще ме успокоите ли че надеждата ще спаси света?
Тогава накъде?

Добре дошъл, Букет - радвам се на виждането ти - но наистина ли мислиш, че гениите, мъдреците и творците не са направили нищо за човечеството - представи си какво би било нашето Възраждане без П. Хилендарски, Г. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев, Л. Каравелов...Явно е, че когато Духът на Самоотричането, Любовта и Действието в името на Цялото и на Единството работи - нещата могат да се преобразяват и да стават по-добри и по-светли. Гениите и мъдреците със сигурност са успели да променят своя живот - живели са някъде далеч над стандартите на обикновеното "живеене" - и то не защото са водели някакъв разкошен начин на живот - всички знаем, че повечето от тях са живели в мизерия - но явно това не им е поппречило да се носят в небесните сфери - което явно е непосилно за нашите политици например - въпреки страшно високия им стандарт на живот - идеи като Братство, Взаимопомощ, Любов към другия - повечето от тях просто са ампутирани от такива чувства в себе си. Явно е - че не само в стандарта е решението на всичко - а и нали човекът е венецът на Творението - усилията и стремежите му трябва далеч да надхърлят границите на материалното оцеляване...Аз също искам всички да преодолеем страданието, разбира се, че това няма да стане единствено с надежда, трябва ни Истинско осъзнаване на Реалността - но като за начало и надеждата и положителното виждане за нещата са за предпочитане пред негативизма - в последните научни изследвания за водата на учени от цял свят - това се доказва експериментално - всяко нещо, което мислим и казваме се отразява и на действителността, в която живеем - защото водата притежава памет по-съвършена и от компютърната - а по-голямата част от нашата планета и от собственото ни тяло е вода - и при положителни мисли, думи и емоции водата образува съвършени и изпълнени с красота кристали, носещи живот, а при негативни - кристалите на водата се разрушават...Аз също искам да преодолеем страданието и да бъдем истински свободни и щастливи, но за това преди всичко трябва да търсим неговите корени, а не следствията му - не случайно в приказките - като отсечеш главата на ламята - на нейно място изникват десет нови.
Всички неща са свързани помежду си - разбира се, че когато една частичка от Творението или от общия организъм страда - това рано или късно ще засегне и другата част от него.
На егото, което е свикнало да се грижи само за това, което усеща в тесните рамки на своето килийно съществуване, будистките мъдреци отговарят: Защо тогава ръката се грижи за болката на крака, която не е нейна болка, или за болката на някоя друга част от тялото, която също не е нейна болка. Това всъщност е един начин да се покаже илюзорният характер на различието и отделеността, защото както ръката се грижи за болката на крака като за своя болка, по същия начин и просветленият вижда страданието и болката на другите като свои:
"Щом като аз и другите сме равни в желанието
да сме щастливи, какво е толкова особено у мен?
Защо тогава се стремя единствено
към собственото щастие?
Щом аз и другите сме равни по това,
че не искаме да страдаме,
какво е толкова особено у мен?
Защо тогава защитавам себе си, но не и другите?"
"Всяко щастие на този свят
възниква от желанието да са щастливи другите.
Всяко нещастие на този свят
възниква от желанието за лично щастие...
Просто виж каква е разликата между тях:
хората - деца действат заради собствената си изгода, докато Могъщите /т. е. Будите/
действат в името на другите."
/К. Лундруб, "Трите виждания"/
Благодаря ти още веднъж, че се включи, Букет - от сърце желая всичко добро на теб и на семейството ти - бъдете винаги здрави, весели и щастливи!

Написано като за мен. Днеска малко пораснах чрез вашите мисли. Ще трябва да Ви чета повече.
Надежда и негатижизъм.
Негативизма и неговия корен. Това ми е за домашно.
Доста дълбок е корена на негативизма, отчайващо изглежда...Но и надеждата не стои на едно место, вижте само младите какви творения си създават. Но все пак не е лошо и надеждата да се поорганизира малко. Споменах обединение но не уточних че то се отнася за разочарованите, обединение на новото мислене за което говорите Вие. Защото негативното е по обединено и се чувства по добре.Ако надеждата има подкрепа и от държавата ще бъде още по-добре.
Хубаво е надеждата сред хората да си има ядро в което да се надяват тия хора, което да ги крепи, да се чувстват по силни поне от тази страна, духовната.
Благодаря Ви още веднъж!

http://amrak.blog.bg/viewpost.php?id=138051

http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=149506