"Каква полза от религиозни ритуали,

Ако тялото, речта и духът не съответстват на дхармата?

Каква полза може да има от религиозните ритуали,

Ако гневът не бъде победен със своята противоположност?

Каква е ползата да зовеш: "О, милосърдие!",

ако не обичаш другите повече от самия себе си?"

/Миларепа - Л. А. Говинда, "Основи на тибетската мистика"/

"Вие изучихте учението на Буда, като се вслушахте в неговите слова и ги запечатахте в паметта си. Защо не се учите сами, като се вслушате в звука на вродената Ви дхарма във Вашия собствен дух и медитирате върху него."

/Шурангама сутра -

Л. А. Говинда, "Основи на тибетската мистика"/

Този спонтанен метод за пречистване и разширяване на съзнанието е изразен по един прекрасен начин от Кенет Уайт:

"Духът остава

само да опита да се съгласува

и успокои, и разшири, о, само да опита

да се разкрие, тихо, в необхватното

превърнал се на диамантена земя

в светлината отвъд думите"

/К. Уайт, "Стихотворения"/

Или както пише в "Бхагавадгита" и в "Книга на Великото Освобождение:

"За познаващия /себе си/ брахмана, осъзнал висшата истина,

всичките Веди имат толкова полза, колкото и резервоарите

за вода, когато всичко наоколо е наводнено."

"Макар че съществува неизброимо разнообразие от мъдри учения за човешкия ум, в истинското му състояние те са несъществуващи, защото няма такова нещо като съществуване и несъществуване."

Следният откъс от мислите на Сидхарта съответства абсолютно точно на по-горния цитат от "Бхагавадгита" и на максимата, че един грам практика струва повече от тонове теория:

"Не ще ме учат вече нито Йогаведа, нито Атхарваведа... Ще се уча сам от себе си, сам на себе си ще бъда ученик, за да се опозная - аз, тайната, наречена Сидхарта."

Всъщност в "Сидхарта" на Х. Хесе -  спекулациите с истинското знание са преодолени по следния начин:

"Дълго време ми бе нужно, о, Говинда, ала все не научавах това, което трябваше: че нищо не може да се научи! Онова, което наричаме учение, в действителност не съществува, тъй мисля аз. Едно знание съществува, о, приятелю, и то е навред, то е в мен, в теб и във всяка вещ - това е Атман. Тъй че започвам да мисля: това знание няма по-зъл враг от стремежа към знанието, от ученето."

"Намерил си избавление от смъртта. Намерил си го чрез собственото си търсене, по собствен път, чрез съзерцание, чрез вглъбяване, чрез познание, чрез просветление. Но не си го намерил чрез учене!"

Този действен начин на учене не се стреми да наметне знанието просто като една дреха на тщеславието, пред която детето да извика: "Царят е гол", а търси истинските и неподправени съкровища на човешката душа, чиито самороден блясък да пренесе откривателя им отвъд света на невежеството, който, както и фалшивото знание, е един вид творение на егото, и да го изведе до истинското разбиране за нещата. Това будистите наричат да имаш правилен възглед, без чиято основа всички градежи в пространството и времето се превръщат в пясъчни кули, които се събарят при първия повей на вятъра.

Всъщност този път към истинското знание се стреми да черпи направо от извора на самото преживяване, което прозира истината като проблясъка на светкавица, а не от неговите бледи репродукции, които обикалят в кръг около целта, но никога не я пронизват с остротата на прозрението си. Чрез излизане от различните схоластични пътища и схеми, откривателят си дава възможността да вижда всичко в неговата изначална светлина, която винаги надхвърля и най-големите очаквания на схематичното търсене, така, както Гъливер надминава с ръста си размерите на лилипутите. Тук е уместно да цитираме една история:

"Затворени в тясната клетка на собственото си съзнание, което приемаме за цялата Вселена, малцина от нас могат да си представят едно друго измерение на реалността. Патрул Ринпоче разказва за една жаба, която прекарала целия си живот в кладенец. Един ден при нея дошла друга жаба, от морето.

- Откъде си? - попитала жабата от кладенеца.

- От големия океан - отговорила другата.

- Колко голям е твоят океан?

- Гигантски е.

- Искаш да кажеш, колкото четвърт от моя кладенец?

- По-голям.

- По-голям? Искаш да кажеш, наполовина?

- Не, още по-голям.

- Да не би... Да не би да е колкото този кладенец?

- Не може да се сравни.

- Това е невъзможно! Трябва да видя със собствените си очи.

И те тръгнали заедно. Когато жабата от кладенеца видяла океана, толкова се сащисала, че главата й се пръснала на парчета."

/С. Ринпоче, "Тибетска книга за живота и смъртта"/

Мисълта на древногръцкия философ Протагор, че човекът е мярка на всички неща, подхожда много добре на темата за границите на съзнанието, което само изковава своите рамки и изхождайки от собствените си ограничения, пренася границите на функционирането си върху външната действителност, която в известен смисъл се превръща в проекция на самото съзнание, на неговите изкривени представи, страхове и комплекси.

Монтен, от друга страна, задава въпроса как може човекът, който не знае собствената си мярка, да бъде мярка за всички неща. Тази мисъл може да бъде видяна в смисъл, че човекът, който още не е излязъл от границите на собствените си ограничения и не е отключил клетката на собственото си съзнание, не е опознал още истинското си величие, а заедно с него и величието на света, който го заобикаля и който чака своето освобождение от рамките на човешкото съзнание. Тоест - чака освобождението си от ръцете на своя поробител, който е и роб на самия себе си. Очаква човекът да се освободи от границите на собственото си мислене, свобода, която ще донесе освобождение и на всичко, което го заобикаля, от наложените върху него представи на ограничаващото мислене. В този смисъл е добре човек да не си поставя сам граници и бариери, с които да се спъва по пътя и да си изковава сам клетки, в които да губи свободата си, а да сътвори едно пространство на спонтанното творчество, в което да оттласква границите на тесногръдото мислене към безграничните хоризонти на свободата.

Пътят към истинското и неподправено знание разширява съзнанието, прави търсещия по-открит и по-гъвкав и го зарежда с енергията на радостното виждане за света, която му помага да превръща слабите си страни в силни, а пораженията, които среща по пътя си - в победи. Този поглед, който надхвърля обикновения поглед към нещата и излиза извън рамките на обикновеното търсене,откриваме в следните думи на Мелхиседек, които са и своеобразно отрицание на "четенето":

"- В тази книга се говори за това, за което се говори в почти всички книги - продължи старецът. - За неспособността на хората да избират собствената си съдба. А накрая се опитва да накара всеки да повярва в най-голямата лъжа на света.

- Коя е най-голямата лъжа на света? - попита учудено момчето.

- Ето коя е: в определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света."

"Приели сме животът да взема формата на отчаянието и мъката, да има начало и край, да започва с раждането и да води към смъртта. Този възглед издава болест на душата, която вече не умее да вижда извън себе си. Затворена в самотата си, тя вика за помощ, но и не иска да отвори вратата. Във вселената няма заключени врати. В духа ти е ключът за всички врати. Любовта - дух на добротата и хармонията - е ключът за общуването между всички пространства, всички същества и всички светове."

/Ж. П. Бур, "Мъдростта на северноамериканските индианци"/

Когато търсенето на БезкРайността не е безкористно, а е водено от тясната и рамкирана мотивация на егото, което търси единствено собственото си самоспасение, то резултатът е не постигане на Свободната БезкРайност, а ново рамкиране на Истината и на безкрайната реалност на свободата, която може да се обхване само от БезкРайната Безкористност на Чистотата:

"Тези, които изучават Ведите и пият сока сома, като се стремят да постигнат райските планети, Ме обожават индиректно. Пречистени от греховни последици, те се раждат на благочестивата райска планета на Индра и там се наслаждават на божествени удоволствия.

Като се насладят на изключителното райско сетивно наслаждение и резултатите от благочестивите им дейности свършат, те се връщат отново на тази тленна планета. Следователно тези, които търсят сетивно наслаждение, като се придържат към принципите на трите Веди, постигат само повтарящо се раждане и смърт.

Съвършен мистик е онзи, чието щастие е вътре в него, който действа и се наслаждава вътре в себе си, устремен към вътрешната цел. Той е освоободен от Върховния и накрая достига Върховния."

/"Бхагавадгита"/

С това започва търсенето на истината отвъд скованите форми, сред които човек забравя каква е била същността на тяхното съдържание и се поставя тезата, че Истината е нещо живо, което не може да бъде предавано по механичен път, и търсачите трябва да стигнат до Царството Й със собствените си стъпки, естествено очертаващи избрания от тях път, който е любим на сърцата им.

В следните думи на Шри Оробиндо, поет философ и революционер, създател на интегралната йога, който е един мост между Изтока и Запада, е изразено същото виждане, което не е чуждо на много свещени писания, принадлежащи на различни култури:

"Истинската теокрация е Божието царство в човека, а не царството на папа, Църква или на свещеническа класа."

/Сатпрем, "Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието"/

Ситуацията в "Алхимикът" е аналогична:

"Не знам защо търсят Бога в семинарията", размишляваше то, докато гледаше изгряващото слънце. Винаги, когато бе възможно, търсеше нови пътища, по които да върви. Никога преди това не бе идвало в тази църква, въпреки че толкова пъти бе минавало оттук. Светът бе необятен и ако момчето се оставеше на овцете да го водят, макар и за кратко, сигурно щеше да открие още много интересни неща. Но овцете не си даваха сметка, че всеки ден вървят по нови пътища. Не разбират, че пасищата са се променили, че сезоните са различни. Така е, защото са загрижени единствено за водата и храната."

Овцете се споменават често в "Алхимикът" и то във връзка с водата и храната, което ги превръща в символ на утъпканите пътища, които, водейки към сигурността, обикновено се превръщат в бягство от свободата. В този смисъл Сидхарта и Сантяго символизират свободния полет на духа, който не се страхува да излезе от схемите на Матрицата и да се изправи върху скалата на несигурността, за да открие, че притежава способността да лети. По новите пътища, които създава търсещият дух, се откриват и чисто новите и девствени гледни точки към света, които преобразяват всичко с неповторимата си светлина и преоткриват един нов и необятен свят, където границите, поставяни от ограниченията на човешкото съзнание, са превърнати от творческия дух в Безграничността на БезкРая, който, обхващайки в себе си всички пътища и гледни точки, достига отвъд тях.

В своята всеобхватност творческият дух не се стреми да втвърди Истината и да я направи заложница на определени пътища и гледни точки, а признавайки правото на избор и собственото търсене на всички, остава отвъд втвърдеността на формите, там където Истината в своята голота грее с неподправената си красота, която засенчва всички - не по мярка скроени за нея дрехи - от неумелите ръце на различните мнения и предубеждения.

Или както Сатпрем дефинира Истината, която е независима и не принадлежи на никоя конкретна раса или религия:

"Индиецът говори единствено за "вечния закон" /санатана дхарма/, но от него не прави свой монопол, защото той съществува и за мюсюлмани, за негри, за християни, та дори и за анбаптисти. Това, което за западния човек изглежда най-важно в дадена религия, тоест структурата, която я различава от другите религии и която ни определя като католици или протестанти, защото мислим по един или друг начин или приемаме един или друг постулат, за индиеца е от най-малко значение. Той инстинктивно се стреми да заличи външните измерения, за да открие целия свят в централната точка, където всичко е свързано.

Тази широта е различна от простата "търпимост", която е само отрицание на нетърпимостта. Това е позитивното разбиране, че всяко човешко същество има вътрешна необходимост, която наричаме "Бог" или нещо друго и че всеки човек изпитва нуждата да обича онова, което разбира от Бога на свое ниво и на съответен стадий на вътрешно развитие..."

/Сатпрем, "Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието"/

Така се появяват хората на сигурността и утъпканите пътища, които държат повече на външните форми и изява на нещата, отколкото на тяхното съдържание, и хората на чистото търсене и новаторството, за които не е толкова важно в кои от формите на безпределността ще танцува Истината, стига въвеждането на строго определени правила и стъпки в танцуването да не задуши вдъхновението на нейния танц, което е единствено важното и което стои в основата и в същността на всичко останало.

"Мъдреците са разбрали, че естественият свят е само образ, копие на Рая. Самото съществуване на този свят е гаранция, че съществува и друг свят, много по-съвършен. Бог го е създал, за да може чрез видимите неща хората да разбират неговите духовни послания и чудната сила на мъдростта му. Именно това наричам Действие."

"- Спомни си това, което съм ти казвал: светът е само видимата страна на Бога. А алхимията означава да пренесеш духовното съвършенство в материален план."

Идеята, че светът е само видимата страна на Бога, че е само знак - символ, гарантиращ съществуването на един по-съвършен свят, в какъвто може да се превърне и самият знак - символ, че е едно поле на действието, в което бавно се шлифоват характерите на чувстващите същества, а заедно с тях се преобразява и светът, в който живеят, е всъщност идеята за чистата същност, която се крие под булото на Майя, и която всички същества в това поле на действието търсят под една или друга форма, за да могат да се потопят в хармонията на нейната чистота. Хората, които се оставят да бъдат запленени от играта на Майя, от външния блясък на картините и от красивите обещания на думите не осъзнават, че всичко е създадено от една и съща Ръка, че нейната Всемирна душа живее във всяко свое творение и всяка частичка от нея, която осъзнае това Единство, се приобщава към хармонията й.

Постигането на това изначално Единство означава да откриваш неговото лице навсякъде, тъй като то се оглежда във всяко едно нещо и пълнотата от общуването с него ражда Любовта, която не иска да притежава илюзорните обекти от външния свят, понеже осъзнава тяхната по-дълбока същност, която не може да се притежава, а заедно с това и своята, и това осъзнаване постига пространството на свободата, където Любовта в своята пълнота желае само да се радва и да дава, защото живее и черпи силата си от светлината на Единството, което лекува всички собственически амбиции на егото. Това означава да пренесеш духовното съвършенство в материален план, което е също толкова трудно, колкото да се приложи теорията на практика, тъй като в полето на материята действат различните обусловености, които обвързват търсещия и пречат на неговото чисто осъзнаване, което се постига единствено от пълната алтруистичност, произтичаща от чистата връзка с Единството:

"Личност, която живее свободна от желания; която е отхвърлила всяко чувство за собственост и е освободена от лъжливо его - единствено тя може да постигне истински мир."

"За човек, който нито мрази, нито желае плодовете на делата си, трябва да се знае, че се намира винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна."

"Човек, който работи в преданост; който е чиста душа и контролира сетивата си, е скъп на всеки и всеки му е скъп. Въпреки, че винаги действа, той никога не се обвързва."

/„Бхагавадгита“/

"това знание няма по-зъл враг от стремежа към знанието, от ученето."
Това ми хареса. Сигурно защото напоследък съм захвърлила книгите и съм потресена от това, което самият живот успя да ми предложи :))))

Миналата година през лятото бях в Рила - и някъде в далечината чух цвилене на кон - за мен това бе мантрата на коня - и тя ми каза също толкова много, колкото и всички книги, които бях прочел дотогава :-))) - благодаря ти много за включването, Слънчево Цвете - Светъл ден и Светлина по Пътя!

... не мога да се въздържа и да не споделя тазгодишното ми преживяване свързано с Рила и ... конете. Успях да го изразя веднъж с тези няколко думи:

На билото
бяхме само
скалите,
тревата,
птиците
и аз
...
ако не броим
конските фъшкии.

Светъл ден и на теб! .... А пътят ми се струва, че е светъл ... за чистите души :))))

Това, че конските фъшкии отново ще се превърнат в почва, трева, цветя, скали и птици - само доказва Единството на всичко :-)))