„Намери убежище в себе си,

ако искаш да помогнеш на другите.

Всички жизнени сили на вселената

се кръстосват в сърцето на човека.“

 

„В ефимерния балон на дните медитиращият дух

гради вечно време, което няма да отмине.

Във всеки миг той започва отново света.“

 

„Твоят брат е бродеща звезда, изгубила светлината си.

Приближи се към него в светлината на духа

и съживи силата му,

както факелът предава огъня на друг факел.

Научи се да придаваш движение на любовта.“

 

„Мъдростта и познанието за света

минават през умиротворения дух,

опитомил дивите коне на мисълта.

Той уталожва врявата в душата, лошите сънища,

постоянно държейки запалена лампа в себе си.“

 

„Угаси в себе си омразата и страха, които ти пречат

да напредваш свободно към себе си и към другите.“

 

„Целта на медитацията е достигане

на вътрешното пространство на сърцето,

поляната на вечността,

изворът на всяка радост.“

 

„Всички сили дремят в духа ти като диаманти в мина.

Само от теб зависи да слезеш при тях с лампата на мъдростта.“

 

„Да медитираш значи да съзерцаваш загадката на природата,

непрекъснатото чудо вътре в теб.

Няма друго място за общуване с Великия Дух на всемира.“

 

„Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш,

да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли

и задръстванията на думите.“

 

„Съсредоточи се в сърцето си,

представи си го лъчисто,

пулсиращо в ритъма на вселената

и то ще се разтвори като цвете сутрин,

ще освободи всички ухания на душата.“

 

„Промени гледната точка спрямо самия себе си.

Ти не си само същество на усещанията,

ограничено от физическата обвивка на едно тяло.“

 

„Медитацията ти позволява да достигнеш потулената светлина,

върховния център, който е дълбокият мир на света.

Научи се да общуваш със себе си чрез тишината на молитвата

и пълнотата на душата, която е смирената сила на любовта,

нейната лъчиста невинност.“

 

„Медитацията води до непосредственото възприемане на света.

Границите изчезват, отпадат разстоянията.

Тогава можем да обитаваме едновременно долината

и върха на планината.“

 

„Съзерцаващият дух вижда танца, безкрайното въртене

на световете, светлините и цветовете,

което е в началото на нещата.

Всичко околовръст,

цялата сфера на пространството не е вече далеч,

а в него, вътре.“

 

„Сътворението не принадлежи на недосегаемото минало,

а на Великото Настояще.

То е океанът от спокойствието,

блажената гора,

където еленът, мечката, ягуарът са приятели,

а противоположностите се обезсилват

и стават единна дъга от светлина.“

 

„С тяло в покой, равномерно дишане и затворени,

обърнати към вътрешната светлина очи,

ти си в особено състояние на осъзнаване,

при което дух и материя,

душа и тяло

не са вече отделени.

Между тях тече поток на духовна любов,

който е самата обединена, помирена вселена.

Океанско чувство те отнася отвъд теб самия,

към все по-необятна светлина,

към мир.“

 

„Мъдрецът е в центъра си, както индианецът в центъра

на типито си.

В един порив на любов и обожание

мъдрецът долавя в себе си

въртенето на звездите, слънчевите изгреви и залези.

Той е вечното начало на всички неща.“

 

„Мъдрият е като дете на планински връх:

играе си със слънцето и бурите и се смее.

Дадени са му всички сили.

Той изобретява нов език,

приказва си с вятъра, създава нови светове,

говори със сънищата си,

подражава на птичия полет

или на тромавата меча походка.

Подиграва се на собствените си страхове.

Наблюдава чувствата и усещанията си,

както се наблюдават цветята в градина.

Обитава златен облак,

в който смъртта не прониква.“

 

„Изучи обредите на прошката,

ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя.

Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо.

Първият ден е посветен на забравата на отминалото.

На втория ден стани преди изгрев слънце

и бъди при раждането на светлината

като при раждането на нов свят.

Слей се с тази светлина и мисли с любов

за приятелите и за враговете си.

Не е необходимо да посветиш цял живот,

за да се опознаеш.

Два дни са достатъчни,

за да променят погледа ти

и да пречистят сърцето ти.“

 

„Не мисли повече за света с ума, а със сърцето си.

Освободи се от оковите на тежестта.

Стани свободен и лек.“

 

„Ти не си отделен от другите.

Обърни се към тях – научи се да гледаш

другояче света наоколо.

Мисли в хармония с всички форми на живот,

ако искаш да си щастлив,

защото си брат и сестра на всички създания.“

 

„Добротата не би била искрена, ако човек не я изпитва

и към дишащото животно, към стенещия вятър,

към никнещите растения.

Намери центъра на всички неща, които те заобикалят,

заслушай се в живота му,

в пулса му – съзвучен с тайнствения ритъм на вселената,

и ще намериш пътя към собственото си сърце.“

 

„Индианецът предпочита нежния звук на вятъра,

устремен като стрела над езерната повърхност,

мириса на самия вятър, окъпан от дъжда

или наситен с уханието на бор.

Въздухът е скъпоценен за червения човек,

защото всички го дишат -

животните, дърветата, човекът

са обединени в диханието.“

 

„Научи се да дишаш свободно във всяко твое действие,

ако искаш да бъдеш щастлив.

Научи се да обичаш вселената -

от дребната буболечка до звездите в небето -

с истинско човешко вълнение,

все едно са твои близки хора.

Тогава ще усетиш наситеността

на освободената от пречки любов,

вечността ще се спусне над теб

и ще те обгърне със златни криле.“

 

„Давай онова, което искаш да получиш

и Духът на природата ще те отрупва с блатодеяния

всеки ден от живота ти.“

 

„Бори се, за да станеш свободен да обичаш

без завист или тревога.

Тогава ще познаеш добротата на любовта,

която е и дух на невинността,

ведро усещане,

необятна светлина.“

 

„Отвори очите си за света като детето,

което се учудва от всичко.

Изпитвай любов и обожание към всяко създание -

от стръкчето трева до най-далечната звезда,

и ще преоткриеш древната хармония.“

 

„Да опознаваш света – значи да опознаваш самия себе си.“

 

„Разстоянието между съществата е илюзорно.

Любовта ги сближава и обгръща живота им

в единна светлина.“

/Ж. П. Бур, „Мъдростта на северноамериканските индианци“/

 

 

...усмихвам се на зеленото клонче, ...на галещите лъчи на слънцето, на неповторимия танц на есенните листа...:)
"Щастлив съм аз, свободен, споделен,
пълзя, летя, на шипка се преструвам,
аз облак съм, вселената е в мен...
Дъждът е тя, чрез който съществувам..."
Иван Методиев
Слънчева усмивка!:)

Отвори очите си за света като детето,

което се учудва от всичко.

Изпитвай любов и обожание към всяко създание -

от стръкчето трева до най-далечната звезда,

и ще преоткриеш древната хармония.“


:)))) Думите ми са излишни ....

е духът ни да бъде умиротворен и да бъдем в хармония със себе си и природата!!!

„Съсредоточи се в сърцето си,

представи си го лъчисто,

пулсиращо в ритъма на вселената

и то ще се разтвори като цвете сутрин,

ще освободи всички ухания на душата.“

Веднъж сънувах сърцето си отвътре и веждах как бива изядено от няколко мухи. Стените му бяха прозрачни и на места толкова тънки и разядени. Събудих се в тъмната стая и си помислих, че новият ден е дошъл и че скоро ще изгрее слънцето. Оказа се,че е същата вечер и часът бе 20.00. Точно тогава разбрах колко роботизирани сме в стремежа си да се поместим в обществото му и да вървим с неговите темпове...а всичко, от което се нуждаем е само моменти със самите нас, с нашите сърца, за да правим стените им по-устойчиви.
Благодаря за думите на Радост и Безвремие!

За мен също е безкрайно удоволствие да споделя с вас всички тези неща - много се радвам, че ви харесват :-))). Когато Любовта се проявява и когато започнем да гледаме с очите на Любовта - всичко става БезкРайно красиво - светът придобива нови измерения - светът става свещен - всяко действие в него става свещено - всеки човек, който срещаме е свещен - всяка дума е свещена - всеки поглед е изпълнен с нова светлина и с Любовта, която изпълва всичко съществуващо - животът се превръща в сакрален акт - в свещенодействие - и придобива изначалния си смисъл - а ние осъзнаваме по един много красив начин своята самоценност като човешки същества и самоценността на всичко, което ни заобикаля, безценността на всеки един миг - защото е неповторим и вълшебен. Природата ни учи на всички тези чудеса по един БезкРайно красив и естествен начин. Благодаря ви от сърце още веднъж, че се включихте в индианското вълшебство на мъдростта!

алоха!! и искам в тези три неща да ме въведеш:
География на Просветлението, Геометрия на Духа, Бялото Пространство на БезкРая.

Радвам се :-))) - чувствай се като у дома си! За читателите на блога ще спомена, че тези три "понятия" - География на Просветлението, Геометрия на Духа и Бялото Пространство на БезкРая - са въведени от едно прекрасно "момче" от Шотландия - и мой любим поет - бардът на Бялото Пространство на БезкРая Кенет Уайт. Те точно изразяват това, което наистина има смисъл да се познае - и това, което наистина има смисъл да се прави - да се сърфира по вълните на Бялата БезкРайност и с постингите в блога - всички заЕдно - правим точно това :-))) А ти, Север - със сигурност познаваш Бялата БезкРайност не по-зле от мен - защото идваш от БезкРайно любящото й Сърце! Нека тя изпълва винаги душата ти! - Уакан Танка Тункашила Оншимала :-))) Ния Тания Мауани Йе!

„Научи се да дишаш свободно във всяко твое действие,

ако искаш да бъдеш щастлив..."

Напълно съм съгласна с това твърдение, защото и моето виждане за щастието е благодарно сърце, лишено от завист и омраза, пълно с любов към своя Създател!

Любов и мъдрост от свише да озаряват душата ти!:)

Благодаря ти, Славейче - радвам се, че те има :-))) - светът има нужда от чистия ти глас и от любящото ти сърце! Бъди винаги изпълнена с Радостта и Светлината на БезкРайното!

Много мъдрост ни е оставила древността, много от тях е скрила на сигурно място...
И човек може да погледне външния свят през нови очи, ако сърцето му на първо място е отворено за красотата на вътрешния му свят.
Много съкровища се крият във всеки един от нас и чакат да бъдат открити :))). А те ще ни водят и ще ни показват съкровенни и истински неща, които се намират и в света около нас. Стига да сме се настроили сетивата си на тази честота и да се научим да ги улавяме :))). Да бъдем ловци на истина и красота, която храни и дарява душите ни и да откриваме тази вътрешна свобода, която може да ни пренесе на божествени места или поне да ни даде различен поглед за нещата, които ни се случват, за да приемаме смело предизвикателствата на Живота...

Благодаря ти за прекрасните и точни думи - безкрайно ме радват разказите ти за Родопите :-))) - желая ти от сърце още много вълшебни пътувания към чудесата вътре в теб и извън теб - чудесно е, че съчетаваш и двете :-)))
Много Любов и Светлина по Пътя на Себеоткриването!

Имах нужда от тези мъдрости...

Това напрежение, в каквото живеем, виковете по площадите, скандирането, гневът...вече се повреждаме:(((

заключено първо в теб самия, а после започваш да го улавяш и около теб :). Но е важно и в кого се оглеждаш и кой може да отключи действието на това чудо в теб...

благодаря. Мисля че ни внушаваш повече да се вгледаме вътре в себе си и там да търсим чудото. Малко спорно е обаче, защото това е типично за човек интроверт(вгълбен в собственото си осмисляне) и затворен за света. Претпочитам да бъда екстраверт - отворен и разбиращ света по широко...но става. Хубаво звучи и се съгласявам.

Мисля, че индианците или "икче уичаша" - както те се наричат - са намерили най-мъдрия подход между крайностите на интровертното и екстравертното търсене - както се вижда и от нещата, които имах радостта да споделя с вас. Явно е че това, което е вътре се оглежда /проектира/ навън и обратно макрокосмосът и микрокосмосът винаги са в огледално Единство помежду си - въпросът не е в това - човек да бъде екстровертен или интровертен - а преживявайки красотата на Всичко, което го заобикаля - да не губи вътрешната си Самоценност или Центъра на Истината в Себе си - и така да открива и вижда Истината и във всяко едно нещо, което среща по Пътя си - без този Център и без вътрешната си Самоценност - човек престава да цени и всичко около себе си - тогава Хармонията се нарушава и Центърът и Смисълът на Всичко - се изместват в грешна посока. Разбира се - че трябва да съчетаем двете - вътрешното и външното - иначе не би имало Хармония - вътрешната хармония без външна не би имала истински смисъл - а външната без вътрешна - е просто невъзможна. Всичко е в нашите ръце, в нашите съзнания и в нашите сърца - нашите мисли, чувства и действия - създават и света - в който живеем.

Сигурно това е и част от твоето богатство.
Някога се опитвах да медитирам, ей тъй, от любопитство. Но не усетих тогава това, което усетих в сегашния опит,/ само за 2 минути/, защото сега съсредоточих мисълта, вслушвайки се в написаното от вас по горе. А то е :

"Съсредоточи се в сърцето си,
представи си го лъчисто,
пулсиращо в ритъма на вселената
и то ще се разтвори като цвете сутрин,
ще освободи всички ухания на душата ."

Дишането се промени, усещането е неописуемо за възможностите ми за това.
Но както винаги с доброто върви и лошото.
Тия дни срещнах позната. Тя от скоро е силно набожна...пее дори в църковния хор.
В разговора, само споменах за йога и медитация и тя веднага ме прекъсна: - Не, никаква медитация и йога! Църквата не ги признава...
Изненадах се доста, защото ми е мечта, йогизма да бъде разпространяван и в училищата.
Вярно ли е това което казва моята позната?
Тогава излиза, че светлината започва да става опасна за някого... На кого и защо?

Поздравявам Ви за постинга.
Здраве и бодрост!

Първо - много ме зарадва с това, което си преживял и те поздравявам сърдечно - искрено бих се радвал да продължиш в тая посока. Второ - мисля, че и сам можеш да си отговориш дали то те е направило по-спокоен, по-уравновесен и балансиран, по-радостен и свободен - и оттам - да стигнеш до извода за източника на всичко това. Аз мисля, че злото се крие в това, което ни прави по-изнервени и слепи за красотата около нас, по-егоистични и необичащи се - а не в обратното. А относно молитвата и медитацията - мисля, че безмълвната молитва на исихастите е медитация в най-чист вид - за мен медитацията е интензивна молитва отвъд думите - в която човек Себепостига Божественото в себе си - нали и Христос казва: "Царството Божие - вътре във вас е!" С втората част от въпроса си сам разбираш, че отваряш една необятна тема - и аз ще се опитам само грубо да щрихирам моето виждане по въпроса. Първо - нито Кришна е бил кришнар, нито Буда е бил будист, нито Христос е бил християнин, - и тримата са били колосални новатори - Кришна казва за тогавашните свещени писания на Индия Ведите, че: "За познаващия Себе си - всичките Веди имат такова значение - каквото и бидоните за вода при наводнение." Също както Христос казва, че не учените, богатите и знатните ще влязат в Царството Небесно, а чистите по сърце - така и Кришна казва за тогавашните първосвещеници на Индия брамините - че въпреки познанието си за свещените писания Ведите и въпреки изпълнението на ритуалите - те не постигат истинската цел Освобождението, Любовта и Царството Небесно. Буда преподава един духовен път на Мъдрост, Себепознание, Себеосъзнаване и осъзнаване на причините на всяко едно нещо и в крайна сметка на Освобождение от цикъла на раждане, старост и смърт - без да говори за божества - в Индия, където до това време се изповядва хиндуизмът с един ограмен пантеон от божества. На старозаветното "Око за око - зъб за зъб" - Христос казва "Обичай врага си" - не защото е бил луд - а защото само Любовта и Прошката могат да прекъснат безкрайната и самозахранваща се цикличност от насилие, омраза и смърт. Йогите казват: "Тат твам Аси" или "Това си Ти" или "Аз съм Ти" - което е същото като посланието на Христос: "Обичай врага си" или "Обичай ближния си като себе си" - осъзнаване на това, че ти и другият срещу теб сте Едно - и че трябва "да обичаш другите като самия себе си" и "да не причиняваш на другите това, което не искаш да причиняват и на теб" - защото това, което причиняваш на другия - всъщност го причиняваш на самия себе си - то рано или късно се връща обратно - "каквото посееш - това ще пожънеш" в християнството или учението за причината и следствието в будизма. Знаем, че ранните християни са били считани за секта - и римляните са ги хвърляли по стадионите на дивите зверове - Христос е бил предаден от първосвещениците - представителите на утвърдената религия - лично Той е дарил с всякакви сили и благословии учениците си - да лекуват всякакви болести, да гонят бесове, да настъпват върху змии и скорпиони - да пият отрова без това да им навреджда - и им е казал да не вземат никакви пари за това - а също да не си вземат храна за из път - а да разчитат на провидението и на божията милост. Явно е - че истински свещеници са тези - които могат да се доближат до този Идеал... А аз лично се боя, че и в будизма и в съвременното християнство - ритуализмът е навлязъл в доста по-голяма степен - отколкото е бил познат на Буда и Христос. През Средновековието някои "мъдри" религиозни люде са считали гората за място, където пребивава сатаната - очевидно е - че когато човек не познава Себе си - не е победил страховете си - и не е осветил всички кътчета на своето Себе - там започва да му се привижда дяволът. Подобно виждане е това, че всичко, което идва от Изтока - било то будизъм, йога и всичко останало - е от дявола... Очевидно е, че Господ е навсякъде - и че гледа на всички с еднаква Любов - и не може да се ограничава само на Запад, на Изток, на Север или на Юг - и тези, които го "ограничават" по тоя начин - просто проектират върху Него собствените си ограничения. Не знам защо е толкова трудно да се приеме този, който е различен - най-естественото нещо е това, че хората са различни, цветята са различни, уханията са различни, цветовете са различни - в това е красотата - един преживява Божественото и се Себеоткрива по един начин, а друг - по друг - ясно е, че Божественото се проявява в различните периоди от време и на различните хора по относително различен начин - но в същността си остава Едно и също. Един ще го открие в Кришна, друг в Буда, трети в Христос - какво страшно има в това - а ако някои наистина го е реализирал в себе си - би виждал същността Му отразена и в другите духовни пътища. Всички сме чували думите, че: Всички религии са създадени от хората - или от това, което хората са успели да разберат от БезкРайността на Божественото и от Неговите посланици - и да го пренесат неопетнено през времето и пространството. За мен лично различните духовни етикети като християнин, будист, йога и т.н. - нямат абсолютно никакво значение - ако зад тях не присъства нужното съдържание - нали и в Библията е казано: "По плодовете ще ги познаете" - не по етикетите... Аз предпочитам в учението на Буда да виждам един съвършен път към Себепознанието и проявената мъдрост и състрадание на Христос - явно в този етап хората е трябвало да развиват мъдростта и осъзнаването си, като чета "Бхагавадгита" - аз не виждам никаква разлика между Христовото послание и Нейното - Любовта струи по един и същ начин - между другото Кришна се произнася в някои от езиците на Индия като Кристна - почти еднакво като името на Христос. Той също като Христос казва, че е Пътят, Истината и Животът, само че около 6000 години по-рано - и това просто означава, че човекът, постигнал това ниво на съзнание, което ни предават Христос и Кришна - постига Истината и се Освобождава от илюзията:
„Аз съм един и същ за всички същества. Моята Любов е винаги една и съща. И все пак тези, които медитират върху мен с преданост, те пребивават в мен и аз сияя в тях.
Дори най-големият грешник става светец, когато ме обикне с цялото си сърце. Тази любов скоро ще преобрази неговата личност и ще изпълни сърцето му с дълбок покой.
Това е моето обещание, о сине на Кунти:
тези, които ме обичат, те нивга не ще загинат."
„Непогрешим в преценката си,
независим от възприятията и страстите си,
свободен от врявата на своите симпатии и антипатии,
той води прост живот, в който разчита на себе си,
основан на медитация, използвайки речта,
тялото и ума си да служи на Господа на Любовта.
Свободен от себичност, агресия и арогантност,
от алчността да притежава хора или предмети,
той е в мир със себе си и другите
и влиза в състоянието на единение.
В съюз с Бога и винаги радостен,
отвъд обсега на себелюбието и скръбта,
той ме вижда във всяко живо същество
и постига върховната отдаденост на мен.
Обичайки ме, той споделя славата ми
и встъпва в моето безгранично същество.
Всичките му действия са извършени в служба на Мен и чрез милостта ми той се сдобива с вечен живот.“
/„Бхагавадгита“ - Екнатх Еасваран, „Медитация“/

"Човек, който не завижда и е добър приятел на всички живи същества; който не се мисли за собственик и е свободен от лъжливо его; който еднакво приема щастие и нещастие; който е търпелив, винаги удовлетворен, себеконтролиращ се; който решително се ангажира в предано служене, с ум и разум, установени върху Мен, - този Мой преданоотдаден Ми е много скъп.
Личност, която не безпокои никого и не е обезпокоявана от никого; която остава уравновесена в щастие и нещастие, страх и безпокойство, Ми е много скъпа.
Този Мой бхакта, който не зависи от обикновения ход на нещата, който е чист, опитен, безгрижен, освободен от всякакви страдания, който не се стреми към някакъв резултат, Ми е много скъп.
Този, който се отнася по еднакъв начин към приятели и врагове; който остава уравновесен в чест и безчестие, зной и студ, щастие и нещастие, слава и позор; който е свободен от замърсяващо общуване и винаги е мълчалив и удовлетворен от всичко; който е установен в знание и се ангажира в предано служене – такава личност Ми е много скъпа."
"Върховният Господ се намира в сърцето на всеки, о, Арджуна - и направлява странстванията на всички живи същества."
/"Бхагавадгита"/
Аз бих предпочел да търсим Истината зад и отвъд етикетите - ако даден религиозен или духовен етикет е подплътен с нужното съдържание всичко е на мястото си - ако не - той е просто етикет и нищо повече - въпросът е нещата да действат и отношенията между хората да стават по-истински и по-добри, да има повече Любов и взаимно разбиране - какво по-просто от това да не правиш на другите това, което не искаш да правят и на теб, да отдаваш това, което би искал да получаваш, да обичаш и да се радваш на другите, да помагаш - това са все прости неща, които действат - дори не е нужно човек да следва някакъв духовен път, за да ги приложи в живота си. От нашите отношения помежду ни - се създава и атмосферата - в която живеем.
Благодаря ти за коментара - отвори една много обширна тема, която - всеки според своето вътрешно усещане и разбиране - ще си доразвие - много Светлина и Радост и на теб, бъди жив и здрав!

Теб и първолаче може да те разбере... Много се говори за силата на Обичта и Любовта, но
някак си едностранно и нейното истинско значение постепенно сякаш се обезличава.
За себе си признавам че едва сега усетих божаствената сила на Любовта, Обичта и Прошката.
Благодарение на теб.
Благодаря ти!

Радвам се, че е така - за мен твоето преживяване значи много - ти си го постигнал сам - Божественото е в теб самия - нека то те води там - където са Истината, Мъдростта и Любовта - Свободата и БезкРайността! Просто в ежедневието сме свикнали да се оставяме на въздействието на това, което ограничава Светлината и Доброто в нас - и се опитва да ни направи по-малки и себични - трябва да го преодолеем и да го трансформираме - това е нашето поле на действие - всичко е в нашите ръце - ние имаме силата да създаваме едно или друго - негативността - колкото и силна да изглежда - не притежава никаква реална основа и сила - тя е просто изкуствено привнесено изкривяване и деформация - тя няма сила - ние сме тези, които й придават реалност и сила. Човек трябва да овладее силите, които се проявяват чрез него - да бъде господар на себе си и на нисшите си чувства и мисли - а не да се оставя те да определят живота му и това да се взема за неотменима даденост - човек е създаден, за да мисли и да осъзнава - да проявява Светлината в себе си и да се разширява - и осъзнавайки Единството на всичко - да преодолее всичките си ограничения и да влезе в Радостта на Любовта, БезкРайността и Свободата. Всичко е в нашите ръце, в нашите съзнания и в нашите сърца - по-добре да помогнем на Божественото да се отразява в тях - и да направим живота си по-светъл - вместо да оставяме негативното да деформира отношенията помежду ни:
"Не отстъпвай пред яростта на въображението, което ражда завистта, презрението, гнева. Бъди в мир със себе си и другите ще се настроят към теб като нотите на една мелодия."

"Истинското чувство е като реката, която тече под слънцето, после прекосява нощния мрак със същия радостен ромон."

"Мъдрият не се отвръща от братята си. Той ги възприема като част от себе си."

"Научи се да уважаваш твоите братя животните и растенията, защото те са живи и са част от същото Творение."

"Братството не е отредено само за хората и обкръжението им. То се разпростира до най-далечните звезди."

"Научи се да се смееш. Стани слънце за приятелите си."

"Издигни се, ако искаш да изживееш по-голяма, по-безбрежна Любов. Любовта и приятелството са опити за разширяване на кръга, за завръщане в изгубеното Единство."
/Ж. П. Бур, "Мъдростта на северноамериканските индианци"/

От сърце ти желая Успех по Пътя на Светлината и Себеоткриването!

С удоволствие прочетох твойте коментари - притежаваш невероятно богата душевност, много мъдрост и любов блика от сърцето ти!
Благодаря за споделеното!
Любовта и хармонията да бъдат твой спътници през всеки един миг от животът ти!

Явно след митинг се "медитира" най-добре, или по-скоро имаш нужда да се откъснеш от всичко, което е свързано с хора. Та затова и аз в състояние на крайна напрегнатост се разчетох...индиански мъдрости ІІІ...

И установих, че е трудно да бъдеш индианец, когато живееш в град. Когато си "докоснат" грубо от цивилизацията, , когато си водил сражения с неизвестен войн и никак не си наясно дали победата не е пирова...

Медитирала съм по тоя начин и без подготовка единствено по време на преходите в планината или в кратките почивки между тях.

И не знам защо съм убедена, че за да си способен на това умение, трябва още от детинство да си възпитаван от подходящите хора. Явления като отчуждение и егоизъм силно възпрепятстват връзката ти дори със самия себе си...

Епохите преди нас са и преди нас, ясно е...

КОГАТО СЪЗДАВАХМЕ СВЕТА
БЕШЕ МИ САМОТНО ДА БЪДА САМО Е Д И Н.
ЗАТОВА НАПРАВИХ ТАКА, ЧЕ ДА СТАНЕМ Д В А М А.
И ПОСЛЕ ДОЙДЕ ТИ.
ТИ БЕШЕ НАЙ-ПРЕКРАСНОТО СЪЩЕСТВО С НЕВИННИТЕ СИ ОЧИ,
НО АЗ ТЕ ОБИЧАХ ОТДАЛЕЧ,И ВСЕ ПАК ТЪЙ ОТБЛИЗО.
ЛЮБОВТА МИ БЕ НЕПОСТИЖИМА ЗА ТЕБ.
ТИ НЕ ЗНАЕШЕ, ЧЕ ТЕ ГЛЕДАХ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ВСЕКИ СРЕЩНАТ,
ТИ НЕ РАЗПОЗНАВАШЕ ГЛАСА МИ В ШУМА НА ВЯТЪРА.
ТИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ З Е М Я Т А Е САМО ПРЪСТ И КАМЪНИ,
НЕ РАЗБИРАШЕ, ЧЕ ТЕ СА МОЕТО ТЯЛО.
КОГАТО ЗАСПИВАШЕ, НИЕ СЕ СРЕЩАХМЕ В СЪРЦЕТО ТИ
И НАШИТЕ ДУШИ СЕ ЛЮБЕХА КАТО Е Д И Н.
С ТАКАВА СТРАСТ НИЕ СЪТВОРЯВАХМЕ НОВИ СВЕТОВЕ.
НО КОГАТО СЕ СЪБУДЕШЕ, ТИ НЕ СИ СПОМНЯШЕ НИЩО.
МИСЛЕШЕ СИ :"ТОВА Е ПРОСТО СЪН."
И ЗА ТЕБ НАСТЪПВАШЕ ОЩЕ ЕДИН САМОТЕН ДЕН.
НО В ТВОЕТО СЪРЦЕ АЗ ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОЧАКВАМ, ЛЮБОВ МОЯ.
ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЗА НАШАТА ОБИЧ И ЗА Ц Я Л О Т О Е ВЕЧНА.
НАШАТА ОБИЧ Е М А Т Р И Ц А Т А НА В С И Ч К О , КОЕТО Е.
СПОМНИ СИ, МОЯ ЛЮБОВ,
В СЪРЦЕТО ТИ АЗ ВЕЧНО ЩЕ ТЕ ЧАКАМ,
В ОНОВА МЪНИЧКО КЪТЧЕ НА СЪРЦЕТО.

ДРУНВАЛО МЕЛХИСЕДЕК

Твоите думи значат много за мен - радвам се, че си тук!

Често съм споделял с приятели, че ние сме се откъснали от естествената си среда, от Единството - и сега четем книжки за медитация, за да си върнем отново това изгубено Единство. В Природата медитацията се излъчва от всичко и когато поживееш малко сред Хармонията и Красотата на тази спонтанна медитация - тя съвсем естествено те изпълва и те прави част от Първоначалното Единство. В Природата всяко цветче медитира, всяка птичка медитира и напява вълшебни мантри, дърветата изпълват всичко с величествената и нежната си красота - всичко е Едно завършено Цяло, което те изпълва с Мир - и на всяка крачка намираш учители по медитация, които Планината щедро ти изпраща :-)) Разбира се всички сме Едно Цяло и затова - каквото унищожаваме в Природата - унищожаваме го и в самите нас! Това е причината част от най-истинските човешки чувства да избледняват и изчезват в съвременния свят - и така ние се плъзгаме по повърхността, губим връзката със самите себе си и мястото на нашите най-възвишени чувства - започва да се заема от афектите... Мисля, че Природата, определен вид музика, поезия, медитация и др. - имат свойството да възкресяват отново тези възвишени чувства и да възстановяват връзката ни със самите себе си - и ние трябва да се научим да бъдем в Центъра на нашето Истинско Себе - независимо какво правим и независимо какво се случва около нас - защото в противен случай афектите ще ни подлъжат да се подхлъзнем по повърхността на нещата и ще заемат мястото на нашите истински мисли и чувства - ще започнат да травестират с нашето Себе - а изгубим ли Сърцето на нашето Истинско Себе - значи сме изгубили всичко - и каквото и да притежаваме от този момент нататък - то няма да ни донесе никаква радост.
Пожелавам на всички един вълшебен преход сред някое любимо или ново и неоткрито място в Планината, което да ни изпълни с истинска радост - и да ни донесе истинско вдъхновение и сила - да отвори очите на детето в нас - и да ни научи как да общуваме по-истински със Себе си и с Всичко около нас:

За Всичко

"Ах да бъдеш жив
в утрин по средата на септември /октомври :-)/
да преминеш през потока
бос, запретнал крачоли,
с ботушите в ръка,
при слънце с лед в плитчините ви,
Северни скали.

Пукот и отблясък на студената вода
камъчета като пръстчета са под краката,
зъзнещият нос отвътре
си свирука
гъгнеща, приятна музика,
с дъх на слънце е чакълът.

Аз залагам на искреността.

Аз залагам на искреността на почвата
на този Остров-Костенурка
с екосистемата му
за разнообразие
под слънцето
с радостно разбиране за всичко."
/Гари Снайдър/

Аквалия - благодаря ти от сърце, че сподели това прекрасно нещо на Друнвало Мелхиседек с нас! Аз ти връщам жеста в индиански стил :-) - желая ти много Радост, Истина и Любов в Светлината на БезкРайността:

"Вярването, че светът и материята извън нас са неживи, е грешка на възприятията. Ние сме така затворени в себе си, така зазидани в навиците си, че вече не умеем да виждаме. Цялата вселена е изтъкана от духове, които могат да действат свързани едни с други в космично съзвучие. Ние сме тези, които се смятаме за изолирани и отделени. Вселената не се чувства отделена.
Тя Е."

"В теб са всички сънувани от човека светове, минали, бъдещи и други, никога несънувани. Всичко е тук, безкрайното и свещено пространство на Духа. Почитай го, обичай го, възприемай го като Бог, без да губиш представа за крехкостта си, носен от реката на времето, богат и беден едновременно."

"Великият Дух е безграничен и силата му обхваща цялото Сътворение, от човешкото сърце до невидимите светове. Свободният човек обитава само една земя: земята на Духа."

"Осъзнавай всяко свое действие, всичките си сънища и мисли. За духовния път е нужно остро, всеотдайно внимание. Той е игра на ловкост, която ни иска будни в най-дълбоката ни същност."
/Ж. П. Бур, "Мъдростта на северноамериканските индианци"/

Не че индианците нямат мъдрост ;-))) но тази, която е дадена във въпросната книжка на въпросния автор има МНОГО МАЛКО общо с индианската... Съжалявам.

Прегледах мненията от трите посттинга за т.нар. индианска мъдрост.
Искам да отбележа, че това не е ИНДИАНСКА мъдрост, защото индианците не се изразяват така и въобще светоусещането им е по-различно.

В някои от мненията бяха препоръчани книгите на Черния Лос, Куция Елен, Фулс Кроу... Да, това е индианската мудрост.
Но по мое скромно мнение тя се разбира едва когато вдигнеш Лулата за молитва, когато се прераждаш в изгарящата пара на инипи, когато се сливаш с нещата около теб, гладувайки на някой хълм... При такива неща. ;-))
Сори, но книжката на Бур (или както там се казва) няма общо с тези неща...
Иначе фразите звучат красиво. Но индианците не си падат по подобно "напудряне". ;-)

Напълно си прав - нищо не може да се сравни с пречистването на парната церемония или с четиридневното търсене на себе си в ханблечия - думите не могат да се сравнят с истинското преживяване и с това, което е отвъд думите - що се отнася до думите на Жан Пол Бур - това си е неговото творческо преживяване на индианската мъдрост - и явно той се е почувствал длъжен да го нарече "Мъдростта на северноамериканските индианци" - защото го е постигнал благодарение на всичко, до което се е докоснал в индианската мъдрост - просто това е неговият синтез на всичко това и неговият начин на изразяване - на мен лично той ми харесва, разбира се, който търси автентичния досег с индианците е по-добре да прочете "Търсач на видения" на Куция Елен, което за мен си е жива индианска библия, "Подиграващия враните", Черния Лос и др.
Успех в откриването на Себе си по Червения Път!


http://www.youtube.com/watch?v=g7cylfQtkDg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=lz8gNaaxHdw

Да, всеки си има право на творчески преживявания, но това изкривява представите на хората.
Още навремето, когато се подготвяше тази книжка, казах на преводача, че всъщност прави лоша услуга на тази традиция... ;-)
И без това в България хората, вкл. интересуващите се от разни "духовни теми" не знаят почти нищо за индианската духовност, а тези които знаят, са малцина. ;-)
Говорил съм с различни хора, които са чели тази книга и после питат по-конкретни неща за "индианската мъдрост". И трябва да им обясняваш, че то всъщност няма нищо общо. ;-)))