„Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото...Докато започнем да научаваме, че има такова нещо като съвършенството, а след това - ...докато проумеем идеята, че нашето предназначение в живота е да открием това съвършенство и да го предадем по-нататък...Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашният – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме...

            Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен...Ти ще започнеш да докосваш небето...в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там...Небето не е нито място, нито време, защото мястото и времето са нещо толкова безсмислено...Небето е...

            Според Чанг разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякъде в пространството и времето.

            Можем да започнем работа над времето...докато се научиш да летиш в миналото и бъдещето. Тогава ще бъдеш готов да започнеш най-трудното, най-дръзновеното, най-забавното от всичко. Ще бъдеш готов да летиш по-високо и да разбереш значението на добротата и любовта.

            Всъщност всеки от нас въплъщава идеята за Великата чайка, безграничната идея за свободата...а безупречният полет е стъпка към изразяването на истинската ни същност. Трябва да отхвърлим всичко, което ни ограничава. Затова са всички тези упражнения...

            Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото...не е нищо друго освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта си, вие ще разкъсате и оковите на тялото си...”

/Ричард Бах, „Джонатан Ливингстън Чайката“/

            „Скоро ви казах на Великден, че всички ние сме като яйца и това е признакът на човешкото същество, че то все още е едно яйце. Живее си в своята черупка, мисли за себе си, мисли за семейството си – което донякъде е добре – мисли за страната си. Дотук всичко е добре, защото той е в черупка. Каквото и голямо нещо да се опитвате да направите – като ООН или подобно – тази черупка ще е във вас и ще дава резултатите си. Но когато напълно счупите черупката във вас, тогава сте птицата, която просто излита.“

/Шри Матаджи Нирмала Деви/

 

            „Всички обекти на нашето познание са само илюзорни видения на относителната истина: те са пустота, те нямат собствена същност. Но те са също така сияния/светлина/, тъй като макар и празни, се изявяват с цялото разнообразие на аспектите си. Проявата им е подобна на осемте примера с илюзиите, природата им е нетрайна и променлива, те са илюзия, сън, като луна върху водата, като небесна дъга, като сянка, като мираж, като огледално отражение, като ехо. Ако ги приемем по този начин, ние ще преодолеем схващанията, които им придават реалност и няма да изпитваме привързаност към тях. При Върховната Истина познавачът, който проектира всички тези видения, няма нито произход, нито край, нито местоположение. Той не представлява обект на познание, който може да бъде характеризиран с форма, цвят и т.н. Той не може да бъде определен като един или много, съществуващ или несъществуващ, създаден или несъздаден, появяващ се или изчезващ. Естественото му състояние е Пустота, подобна на Небесното Пространство/или Изворът, който съдържа като потенциал всички възможности – т.е. Бялото Пространство на БезкРая – авт./

            Признаването на илюзорната природа на виденията и на познаващия ум, който ги проектира, е „Съвършенство на отвъдното Познание”. То трябва да се преживее директно и Реализацията му да бъде неподвижна, умът остава погълнат в него, тъй като само интелектуалното му разбиране няма Освобождаваща Сила.

            Новороденото птиче/практиката/ не може веднага да полети към Небосвода/Просветлението/. Това може да стане едва когато се научи да се предпазва от опасностите, като спазва определена дисциплина, като съживи силите си с помощта на Щедростта, като остане в Гнездото на Медитацията, като укрепва силите си и пази търпеливо топлината на гнездото си; чак когато е завършило с упражняването на Отвъдното Познание, то може да отлети. По същия начин, като си служим с останалите Пет Добродетели за развиване на Отвъдното Познание, ние ще постигнем неговата неподвижна Реализация и ще стигнем до състоянието на Буда.

            Без Реализацията, в смисъл на усъвършенстване на Отвъдното Познание, ние ще бъдем като птица с отрязани криле – може да сме изпълнени със сила, да притежаваме първите Пет Съвършенства, необходими за пренасянето ни в по-висши светове, но няма да можем да стигнем до Нирвана, Състоянието на Буда.

            Без Истинското Отвъдно Познание – което означава без вникването в Дълбоката Пустота - /Петте Добродетели – авт./ - Щедростта, Дисциплината, Търпението, Енергията и Медитацията – не биха могли да бъдат наречени „съвършенства” или „отвъдни/висши/ Добродетели”, тъй като само те не са достатъчни, за да се преодолеят илюзиите от самсара/обусловения свят – авт./. Това може да стане, когато Отвъдното Познание – което означава Реализация на илюзорния характер на субекта, обекта и действието – се реализира, когато останалите добродетели станат отвъдни/трансцедентни/ или „съвършенства”, и когато се превърнат в причина за постигането на Състоянието на Буда.

            Това, което наричаме Съвършенство, идва, когато сме се отрекли от всичко/което е его-мотивирано и което като следствие ни вкарва в някакви рамки или ограничения, които са просто проекция на ограничеността на его-мотивацията или на невежеството, че ти си отделен/откъснат/ от Цялото – Истината е, че аз-ът е Едно Съвършено и Завършено Цяло с Всичко, което го заобикаля – тогава – авт./...повече нищо не търсим – цялата практика е завършена, прескочили сме илюзиите и сме стигнали до Съвършенството/Свободата или Бялото Пространство на БезкРая – авт./.”

 

/Калу Ринпоче, „Пътят на Буда”/

пред мен изникна образа на чайката Ливингстън на Ричард Бах!
Много труд и постоянство са необходими на човека за да стигне до простичката истина, че красотата на полета е несравнимо удоволствие и призванието на всички ни на тази земя е Съвършенството!

Радва ме много да чета при теб :))) а една от любимите ми темички е времевата безкрайност и пространственият полет на безграничното начало в човек. И понеже Цялото във всичките му форми и пространства се гради от изначалната ни точка, и всяко следващо встъпване на Живота в плът е съпроводено със сладката забрава като зид, поставяме и следващата тухла опитвайки отново и отново да се сближим с началния си Зид, всъщност стигаме до безкРая и поставяме начало за отновото разбиране на склуптурата Живот, опитвайки опитвайки опитвайки как чувствата са полета на топлото и време и гнездото.
Имаш специален поздрав Венци ! :)))

Да - Истината винаги е Простичка, Естествена и Съвършена - и когато отпуснем хватката на егото си - което е свързващото ни звено със света на илюзията - илюзията също отпуска своята "прегръдка" :-)) - и тогава ставаме Едно със Свободата или със Сърцето на БезкРайната Безкористност - и сме Птицата, която просто разтваря Крилете си и излита в Бялото Пространство на БезкРая :-))
Защото в нашата Най-Дълбока и Истинска Същност - ние сме Съвършени, Светли и БезкРайни - и Свободата, Любовта и Добротата са нашето Естествено Състояние!

Само като освободим мисълта си от тежестите, с които я приковаваме към материалното и слеем Духа си с Божествения, тогава може да се научим, да разтваряме криле и да полетим...
Красив полет на Духа ти пожелавам и непрестанно пребиваване в света на светлите същества...:)

Не знам каква е тайната на името ти - но предполагам, че то изразява това, което е Пълната Противоположност на тъмнината и невежеството - и е израз на Светлината/Виделината/ в най-висшия смисъл на думата - радвам се, че точно тази Светлина/Виделина/ - струи от всяко атомче на блога ти :-)) Чудесно е, че ти почти без думи казваш това - което аз се опитвам да изразя с думите :-))
Радвам се, че те има, приятелю - нека Виделината на БезкРайността - изпълва винаги Сърцето, Душата и Духа ти - благодаря за чудесния коментар!

Сърцето ми е влюбено в тази БезкРайно Вълшебна Чайка :-)))
Много Любов и Радост и на Теб!

Нека твоята Животворна Светлина изпълва Сърцата на Всички около Теб и да те води към Божественото, БезкРайното и Светлото!
Прегръдка!