„Въпреки че това, което се нарича „ум”,

се преценява по всевъзможни начини и много се обсъжда,

то не се разбира или се разбира погрешно или едностранчиво.

Тъй като не се разбира правилно – такова, каквото е,

Раждат се безброй философски твърдения и идеи.

Нещо повече – тъй като обикновените хора не го разбират,

те не познават собствената си природа

и поради това продължават да блуждаят

сред шестте съдби на прераждането

в трите свята и да преживяват страдания.

Ето защо да не разбираш собствения си ум

е много тъжен недостатък.”

                                                      Падмасамбхава

 

„Отпусни в естествения велик покой

този изтощен свой ум,

доведен до безпомощност от карма и невротични мисли,

подобно на безмилостния гняв на разбиващите се вълни

в безкрайния океан на самсара.”

                                                       Ньошул Кхенпо

"Когато преди две години мислех, че умирам, направих най-естественото – повиках и се отзоваха. След това в продължение на няколко седмици имах ужасна треска...мислех, че ще свърша посред нощ... Тази всеотдайност, този вик...когато не можеш да направиш нищо повече... Падмасамбхава е дал обещание, че когато го повикаме, ще се яви. Той не лъже. Убеждавал съм се в това много пъти.

Ако не беше Падмасамбхава – а както казва Ринпоче, той е природата на собствения ни ум, нашата собствена буда-природа, - ако не беше неговото величествено, светло присъствие, не бих преживял това, което преживях...

   Първото, което осъзнах, беше, че трябва да поема отговорност за себе си. Умирам, защото съм болен от спин. Това е моята отговорност, няма кого другиго да обвинявам. Всъщност не мога да обвиня и себе си, но все пак поемам отговорността.

   Дадох клетва, пред каквито и богове да съществуват, преди да навляза в будизма, че просто искам да съм щастлив. Когато... взех решението, започнах да го следвам. А това е много важно, когато се занимаваш с каквото и да било обучение на ума. Трябва да решиш, че наистина искаш да се промениш. Ако сам не желаеш това, няма кой да го направи вместо теб. 

Нашата роля е... да работим с ежедневните аспекти на положението си. Най-напред трябва да сме благодарни, че сме в това тяло и на тази планета. За мен това е началото - да се изпълниш с благодарност към земята, към живите същества. Сега, когато нещата бавно се изплъзват от мен, изпитвам благодарност към всички и към всичко. Сега тази благодарност е център на медитацията ми - просто една непрекъсната възхвала на живота, на Падмасамбхава, който живее във всички тези разнообразни форми.

Не си мислете това, което си мислех аз преди няколко години, че да медитираш значи да седиш с изправен гръб, да повтаряш мантри и да си казваш:"Колко ще се радвам, когато това свърши!" Духовната практика е много повече от това. Духовната практика е всеки човек, когото срещнеш, всяка лоша дума, която чуеш или е казана по твой адрес.

Истинската практика започва, когато станеш от мястото, където медитираш. И за да я приложим в живото си, трябва да сме много находчиви и умели. Около нас винаги има нещо, с което да свържем практиката си, така че ако съм твърде замаян, за да си представя Ваджрасатва над главата си, ставам и започвам да мия чиниите от закуската, а тази, която е в ръката ми, за мен е светът и всички страдащи същества. След това произнасям мантрата... Ом Ваджра Сатва Хум...и промивам страданията на всички същества. Когато съм под душа,, това не е душ – над главата ми е Ваджрасатва. Когато изляза вън, на слънце, светлината на хиляди слънца струи от тялото на Ваджрасатва и влиза в мен, а аз просто я приемам. Когато по улицата видя красив човек, в началото може да си помисля „Какъв красив човек!”, но в следващия миг го предлагам на Падмасамбхава с цялото си сърце, а самият аз се отказвам.

Трябва да умеем да превърнем в духовна практика всяка ситуация в живота си. Иначе ще имаме само празна вяра, която не може да ни даде сили или утеха, ако ни сполетят трудности. Това е просто вяра. „О, един ден ще отида на небето! Някой ден ще стана буда.” Не, няма да станеш буда. Защото ти си буда и сега, в този момент, а когато практикуваш, се учиш да бъдеш това, което си...

Много е важно да умеем да използваме ситуациите от ежедневието. Както казва Ринпоче, ако приживе сме се научили да зовем за помощ, няма нищо по-естествено от това да го направим и когато сме в бардо... Превърнал съм в мантра следните думи на Дуджом Ринпоче: „Лама с необятна доброта, аз само те помня.” Понякога успявам да мисля само това, не мога да практикувам нищо друго. Но върши много добра работа.

Така... щастие, отговорност към себе си, благодарност... не бъркайте мъртвия ритуал с живата, вечната, променящата, гъвкавата, разкриваща, величествена практика. Защото знам – изживявам го и в момента... знам може да си помислите, че това са само думи, но в сърцето си съм убеден, че не е така... виждам Падмасамбхава навсякъде. Ето това е моята практика. Всеки човек, особено трудните, които създават проблеми на околните... за мен те са благодатта на учителя. И тази болест е благодат на учителя. Тя е благословия. Толкова богата, че мога да живея с нея.

Но всичко това е така, защото съм тренирал ума си... Когато започнах, непрекъснато съдех нещата в ума си... Съдех този, съдех онзи. Съдех начина, по който някой изглежда, начина, по който седи, дори казвах: "Днес денят не ми харесва. Много вали... Ох, горкият аз, ох, нещастният аз! Помогнете ми!" Ето така започнах, все пак е някакво начало. Просто непрекъснато си повтарях наум: "Не съди." Пишех го на малки листчета и ги лепях на хладилника.

Когато живееш в ума си... когато избираш между това и онова "Това е добро, онова е лошо, не ми харесва", между надеждата и страха, между омразата и любовта, между радостта и тъгата, когато се вкопчиш в някоя от тези крайности, основният покой на ума ти изчезва. Един Зен - патриарх казва: "Великият път не е труден за тези, които нямат предпочитания." Защото Буда - природата ти е тук. Щастието е навсякъде.

И така започнах да работя върху анализиращия си ум. В началото ми се струваше невъзможно... но колкото повече опитвах... разбрах – ако оставиш всички възниквания там – където са, няма нищо лошо, нека стоят на мястото си. Бъди с тях и бъди щастлив, защото знаеш, че имаш буда-природа.

Не е нужно да чувстваш, че имаш буда-природа. Не това е важното. Важното е да вярваш, което значи доверие и упование. Важното е всеотдайността, което значи да не се съпротивляваш. За мен това е същността. Ако можеш да се довериш на думите на учителя, да се учиш и да насочиш ученията към себе си в труден момент, ако успееш да обучиш ума си да не се връща към старите си коловози, ако просто успееш да бъдеш с това, което се случва, с оголено внимание, не след дълго ще забележиш, че нищо не се задържа дълго. Дори лошите мисли. Най-малко пък нашите тела. Всичко се променя. Ако оставиш нещата там, където са, те ще се освободят.

В положение като моето, в което страхът е нещо естествено, завладява те и имаш чувството, че те изяжда, просто трябва да овладееш ума си. Успях да осъзная, че страхът няма да ме убие. Той е нещо, което преминава през ума ми. Това е мисъл, а аз знам, че мислите ще се освободят, ако не ги докосвам. Давам си сметка, че точно това става в бардо, ако видиш, че към теб приближава някакво страшно видение. То не идва от никъде, освен от самия теб! Всички тези енергии, които държим скрити в телата си, се освобождават...

Някой от вас се държаха с мен по-мило, отколкото семейството ми. Защото чрез вас Падмасамбхава идва при мен по друг начин – чрез грижите и любовта ви. Не ви безпокои фактът, че имам спин. Никой от вас не ме е попитал: „Е, добре. А как го хвана?” Никой никога не ми е казвал, че това може и да е проклятие над мен. Миналата седмица обаче ми се обади един стар приятел и ме попита: „Не се ли притесняваш, че това може да е Божие проклятие над теб?” След като престанах да се смея, му отговорих: „Ти вярваш, че Бог е проклел земята и че човешкото тяло е нечисто. Аз пък вярвам, че началото на всичко е благословията, не проклятието.” Всичко е било завършено още в незапомнени времена – чисто и съвършено.

Ето какво правя сега – отпускам се в сиянието. То е навсякъде. Не можеш да избягаш от него. То е така опиващо, че понякога ми се струва, че се нося по лъчите му. Просто оставям Падмасамбхава, който се носи в небето на моя ум, да ме тегли със себе си...

За мен този процес е пречистващ... Ето какво споразумение сключих с Падмасамбхава – ако мога да остана още малко тук, със страданието си, и ако то би могло да пречисти и вас, освен мен самия, ето това е истинска благодат. Това е молитвата ми. Аз не съм от хората, които обичат да страдат, не си мислете друго. Но благодатта, блаженството полека-полека ме вкарват в това страдание.

И сега вече знам от лекциите на Ринпоче за бардо, че смъртта не е враг. Точно както не бива да смятаме за врагове и мислите си... И животът не е враг. Животът е нещо велико, защото в него можем да осъзнаем кои сме наистина.

Така че, моля ви от цялото си сърце, не пропилявайте възможността, която имате пред себе си...

Тук съм, за да се сбогувам... Вие всички сте в сърцето ми – ярки и сияйни. Няма тъмнина. Само светлина от сърцето на Падмасамбхава, с която сме пропити всички ние. Благодарение на благодатта на учителя.”
                         Согиял Ринпоче, "Тибетска книга за живота и смъртта"

http://www.youtube.com/watch?v=fwPppmCEVN4&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=wqandfwFTBc&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ni9PLWPUHso&feature=related

Не знам това със спина измислена история ли е или наистина ти се е случило. Всъщност няма значение...ако не е, може... да се случи...не че ти го пожелавам, но мисля, че най-важното са мислите, които споделяш. Аз без да съм последовател на учителя Согиял Ринпоче, стигнах до същите мисли и съм щастлива да обичам всичко и всички и да се опитвам да обясня на другите необяснимото, помагам им да чуят тишината на макро- и микрокосмоса, наречени БОГ; с други думи: неразгаданата мистерия на твореца, простотата и величието на безусловната любов.

А с тоя спин направо ми отряза квитанциите :-)))
Историята със спина е съвсем реална, но е с един от учениците на Согиял Ринпоче - не с мен :-))) /има кавички на текста, а под него е заглавието на книгата, от която е цитатът :-)))/
Иначе целта е независимо какъв духовен път следваме да прилагаме нещата на практика във всяка една ситуация на суровото ежедневие - за да може качествата на Духа или Божественото да се проявяват във всеки дъх и този свят да бъде трансформиран, а животът на тези, които не следват никакъв духовен път също да бъде извисен и вдъхновен за нещо повече...
Благодаря ти, че се включи!
Нека простотата и величието на безусловната любов да бъдат винаги в сърцето ти!

но главно духовни и затова съм приятно изненадана да те намеря като http://nithyananda.blog.bg/
Дано повече хора четат и стигнат до истината....която не се открива сама....трябва да я търсим в душите си дълбоко...в тишина...без непрекъснатото бърборене на Егото.
http://www.youtube.com/watch?v=f3zUYK4YU8M

Благодаря за чудесния поздрав :-)) - и за комплимента относно блога на Нитянанда, който абсолютно съвпада с моето виждане за нещата, но не е мой :-)) - общо взето и аз бях приятно изненадан от не малкото подобни блогове в това пространство, така Чайката :-)) /"Джонатан Ливингстън Чайката", Р. Бах/ - си има ято от приятели, с които да лети в пространствата на не-егото, Радостта и Тишината - отпивайки свежи глътки от Истинската Свобода и Любов!
Благодаря ти отново за чудесния поздрав!
Добре дошла в ятото :-))