„Чрез обичайните ни преживявания нас ни завладяват безброй двойствени схващания и разбирания. Всеки ден ни привличат приятни обекти, а неприятните ни отблъскват. Обременени от тесногръдата идея за себе си, ние си губим времето, като тичаме към едно и бягаме от друго. Както вече видяхме, дълбоко вкорененият навик да виждаме нещата двойствено и да вярваме в разграниченията си не води до нищо друго освен до объркване и повтаряща се неудовлетвореност. Но е възможно да се развие напълно различна представа за действителността. Преситени от безкрайната надпревара на принудителното, повтарящо се съществуване, ние можем да упражняваме проницателна осъзнатост и да развием правилно схващане за действителния начин, по който нещата съществуват.

       Това упражняване протича на различни етапи, някои от тях високо аналитични и концептуални, други – по-директни и експериментални. Накрая, докато усещането за пространност ни обзема все повече и повече, обичайните, конкретни форми, които нормално задръстват представата ни, започват да се разтварят. Като летни облаци, чезнещи в чистия, син простор на небето, двойствените представи секват и ние оставаме само с чистото, празно пространство на не-двойствеността. В това пространство свободно от всички конкретни разграничения, съзнанието се чувства свободно и необвързано, свободно от ограничения. „Виждането” и вярването в крайната действителност на обичайните форми вече не го заемат и ние влизаме в „съвършеното виждане” на недвойственото преживяване.

       Не става дума за състояние на заспалост и безразличие на ума. Съзнанието ни в такъв момент е будно и дейно – без да отхвърля нищо, без да потвърждава нищо, и все пак приемащо всичко. Вместо да се чувстваме впримчени и ограничени, заставени да играем същите безсмислени его игри отново и отново, започваме да чувстваме истинското освобождение на необременената съзнателност. Това освобождение е възможно, защото повърхностното, условно, илюзорно, двойствено съзнание не е същинската природа на човешките същества. Същинската ни природа е чиста като кристал и няма място за измислено самосъжаление. То веднага изчезва, а с него изчезват и всички сковаващи ни ограничения.

       Ако можем да влезем и останем в естествено чистото състояние на съзнанието, ще имаме времето и мястото да виждаме нещата без объркване... Като съзерцаваме потока на съзнанието си при медитация, съвсем естествено можем да бъдем доведени до просторното преживяване на не-двойствеността. Като наблюдаваме мислите си внимателно, ще забележим, че те се появяват, задържат и изчезват сами. Не е необходима насила да изхвърляме мисли от ума си. Точно както всяка мисъл се появява от чистата същност на ума ни, така и естествено се разтваря в тази чиста същност. Когато накрая мислите се разтворят по този начин, трябва да задържим ума си съсредоточен върху последвалата яснота толкова пълно, колкото можем.

       Трябва да се упражняваме да не ни поглъща никоя от мислите, непрестанно изникващи в съзнанието ни. То е като огромен океан с изобилие от място за плуващи мисли и емоции и ние не бива да позволяваме вниманието ни да се разсейва по някоя от тях. Няма значение дали определена „риба” е особено хубава или отблъскваща: без да се разсейваме по единия или по другия начин, трябва да останем съсредоточени върху първичната яснота на ума си. Дори ако се появи разкошно видение, каквото с години сме чакали де видим, не бива да го въвличаме в разговор. Ние трябва, разбира се, да съзнаваме какво става. Въпросът не е да притъпим съзнанието си така, че нищо да не забелязваме. Но докато съзнаваме възникналите мисли, не бива да се прехласваме по никоя от тях. Напротив, трябва да помним скритата под тях яснота, от която те са възникнали.

      Защо е толкова важно да съзерцаваме чистотата на съзнанието? Защото, като разбираме отново и отново, изворът на щастието и страданието, коренът на болката на самсара и на блаженството на нирвана е умът.  А вътре в ума е първичният погрешен възглед – невежото, несигурно вкопчване н его-то – който се опира на халюцинацията на отделното самостоятелно съществуване, като че ли тя е действителност. Начинът да се разкъса магията на тази халюцинация е да се види илюзорната природа на нещата и де се разбере, че всички явления са само изплъзващи се привидности, които се появяват в чистото пространство на съзнанието. Така колкото повече съзерцаваме чистотата на собственото сисъзнание, толкова по-малко смятаме за конкретно и действително което и да е проявление и толкова по-малко страдаме.

      Като наблюдаваме как мислите идват и си отиват, ние се приближаваме към правилния възглед за пустотата. Привидно конкретни проявления ще се появят, ще се задържат за малко и ще изчезнат обратно в чистата природа на ума. С изчезването на всяка мисъл по този начин ние трябва да се упражняваме да чувстваме, че това изчезване е дори по-реално от първоначалното конкретно появяване на мисълта. Колкото повече се упражняваме в „не-виждане”, толкова повече приемаме ясната просторност на ума си. Тогава, дори когато се появят изключително разрушителни мисли и емоции като гняв и ревност, ние ще запазим връзката с лежащата под тях чистота на нашето съзнание. Тази чистота е винаги с нас и всички заблуди, които преживяваме, са повърхностно помрачение, което накрая ще се разсее и ще ни остави със чистата по своята същност природа на ума ни.

      Когато напрегнато съзерцаваш собственото си съзнание и оставяш настрани всички мисли за добро и зло, ти веднага попадаш в състояние на не-двойственост. Как е възможно това? Представи си го така: чистото синьо небе е като съзнанието, докато димът и замърсяването, изхвърлени в небето, са изкуствените идеи, произведени от невежеството на вкопчването в его-то. Ние казваме, че замърсителите вредят на атмосферата, но замърсяването никога не засяга самото небе. Небето и замърсяването запазват собствената си характерна същност. С други думи, в основата си небето остава незасегнато, без значение колко отрова влиза в него. Доказателство за това е, че когато условията се променят, небето може пак да стане чисто. По същия начин, без значение колко проблеми са създадени от изкуствените его схващания, те никога не засягат чистата природа на съзнанието. Относително погледнато, нашето съзнание остава чисто, защото ясната му същност не може да се смеси със същността на объркването.

      Крайно погледнато, съзнанието остава винаги ясно и чисто. Характерната не-двойственост на ума не се руши от двойствените схващания, възникващи в него. В този смисъл съзнанието е чисто, винаги е било и винаги ще остане чисто.

      Можете да попитате: А дали природата на заблудените мисли, като ревност или гняв, е също чиста? Да, всеки ум притежава еднакво чиста, нематериална природа. Дали умът приема или отхвърля, дали греши или се заблуждава, той винаги ясно отразява съответните обекти. Също както огледалото трябва да бъде ясно и непокрито, за да отрази лицето пред него – било то красиво или грозно – така и умът трябва да бъде ясен. Ако някое състояние на ума не беше чисто, той нямаше да отрази нищо добро или лошо.

      Можем да сравним положителните състояния на ума с водата в покой, а заблудените състояния с раздвижената, вряща вода. Ако изследваме втората вода, ще открием, че въпреки движението, всяка отделна капка е ясна. Същото важи и за съзнанието: спокойно или раздвижено от завладяващата сложност на двойствените възгледи, неговата същинска природа остава ясна и съзнаваща.

      Заключението е, че всички ние имаме възможността да се преместим от обърканото, замърсено състояние на его-конфликт в самото естествено чисто състояние на съзнанието. Никога не бива да мислим, че по някакъв начин умът ни е непоправимо увреден. Това е невъзможно. Ако можем да се научим да разпознаваме и влизаме в естественото, незасегнато състояние на съзнанието, накрая ще изпитаме свободата на недвойствената осъзнатост.

      От будистка гледна точка всички обстоятелства в живота ни са проявления на съзнанието. Това е основното разбиране на Будизма. Болезнените и объркващи ситуации произлизат от болезнен и объркан ум, а всяко щастие, което изпитваме – от обикновеното удоволствие до висшето получаване на просветление – се корени също в собствения ни ум.

      Ако се вгледаме в живота си, ясно ще видим, че той се контролира напълно от ума, особено от ума на привързаността от желание. Непрекъснато мислим да отидем тук или там, да вземем това или онова, а после постъпваме според желанията си в търсене на удовлетвореност.

      Не само, че неспокойният ни ум непрекъснато ражда нови мисли и идеи, но ние сме склонни да ги следваме, където и да ни заведат. В резултат сме примамвани от една ситуация в друга с обещанието за щастие, но накрая изпитваме само умора и разочарование. Разрешението не е в подтискането на мислите и желанията, тъй като това би било невъзможно; все едно да попречим на водата да заври като натискаме капака на тенджерата. Единственият смислен подход е да се упражняваме да наблюдаваме мислите си, без да ги следваме. Това ги лишава от принудителната им сила и е все едно да махнем врящата вода от огъня. Накрая спокойствието и яснотата ще възтържествуват...

      Необходимо е да се научим как да поддържаме ясна осъзнатост, като се откажем от обичайната си реакция към нещата. Обикновено незабавният ни отговор, когато се случи нещо – например някой даде парче шоколад на приятеля ни – е да реагираме раздвоено. „Защо тя го даде на него? Защо не го даде на мен? Той е такъв късметлия, а аз съм такъв неудачник.” Умът ни непрекъснато създава подобни раздвоени безсмислици и животът ни отразява объркването. Последицата от това е, че отношенията ни с хората и нещата са променливи и нестабилни. Първо се интересуваме от нов приятел, на следващия ден се отказваме от него. Най-напред желаем да притежаваме нещо ново и красиво, после не можем да понасяме дори вида му. Тази непрекъсната промяна във вкусовете ни е друг показател, че обичайните ни, конкретни схващания за действителността са погрешни и са само отражение на объркания ни, предубеден ум.

      Има моменти по време на медитация или извън нея, когато раздвоеното объркване стихва и ние изпитваме спокойната яснота на чистата осъзнатост. Покоят на ума, който изпитваме в такива моменти, е неописуем и много по-висш от чезнещите удоволствия, за които обикновено ламтят сетивата ни. Но не е достатъчно да изпитаме този вътрешен покой само веднъж или два пъти. Това няма да доведе до никакво продължително осъществяване. Напротив, нуждаем се от продължителни упражнения, за да можем многократно да преминаваме през обърканите, раздвоени схващания, и необезпокоявани да оставаме в чистотата на същинския си ум... накрая осъзнаването на изначалната чистота ще стане неразрушимо и вече няма да бъдем под контрола на раздвоените предубеждения.

      Дълбоката, умиротворена чистота на същинското ни съзнание е в природата на любовта и в тази спокойна атмосфера вмешателствата на омразата и гнева нямат място. Когато сме погълнати от дълбокото състояние на осъзнатост, не е възможно да ни смути вредна мисъл. Това не е въпрос на съзнателно решение да се въздържаме от гняв и да се държим добродетелно. Това любящо, щедро чувство изниква спонтанно и леко от дълбините на съществото ни. Докато чувството за пространност расте и ние се приближаваме към правилния възглед за неконкретното, несамостоятелно съществуване, възниква чувството за единство между нас и всичко останало. Вместо да се чувстваме задушени и подтиснати от околното – всичко е против мен – чувстваме, че има достатъчно място за всичко на света. Има пространство за всичко. В чистото пространство на нераздвоението всичко се носи свободно в непрекъснат процес на идване и отиване, растене и умиране, появяване и изчезване. В широтата на несамостоятелно съществуващата действителност всички неща функционират съвършено, без да си пречат взаимно. Няма конфликт, объркване или разделяне. Вместо да се чувстваме отчуждени от средата си, от другите и дори от себе си, ние споделяме преживяването на всеобща хармония.

      Разбирането, че нашето изначално човешко качество е ясно и чисто, ни позволява да проникнем отвъд пристрастните,  ограничаващи и сковаващи идеи. В ясното пространство на напълно отпуснатото съзнание няма разлика между твоята изначална действителност и моята. Едната не е по-добра от другата; едната не е по-лоша от другата. В крайна сметка няма добро и лошо, чисто и нечисто. Смисълът на медитацията, молитвата или каквото се опитваме да правим е да открием изначалния принцип на човешката същност, да докоснем съзнанието си, изначалния принцип за цялостност, за не-раздвоеност. В момента, в който достигнем това преживяване, няма място за тежки идеи, тежки емоции или сантименталност. Просто бъди! В момента на преживяването няма идеи, обозначени от раздвоеното съзнание. Няма Буда, няма Господ, няма рай и ад. Просто съществуване. Великият покой. Великата удовлетвореност.

      Тантра съдържа мощни методи за пробуждане на най-финото ниво на ума и за насочване на това блажено, висше, светло съзнание към просторното и проникновено виждане за нераздвоеност.

      Но и преди да станем умели практикуващи, ние можем да влезем в контакт с естественото състояние на яснота на ума и да усетим свободата на нераздвоеното преживяване. Проста техника, коята да се използва в моменти на объркване, е просто да се гледа в синьото небе. Без да се съсредоточаваш върху някакъв обект, просто се взирай в пространството със силна осъзнатост и позволи на всички идеи да те напуснат. Ти си там, синият безкрай на пространството е там и нищо друго не се появява. Като изпълним нашето съзнание с усетената яснота на пространството, ние съвсем естествено ще започнем да съзерцаваме яснотата на ума си.

      Тъй като сме човешки същества, веднага щом визуализираме по този начин всеобхватната синя светлина, конкретните ни понятия ще започнат да се рушат. Това е една от причините, поради които... синьото често се използва да символизира не-раздвоението, състоянието, в което обичайните двойствени схващания спират да се появяват и да се считат за действителни. Много хора се чувстват освободени от понятия, когато се взират в огромния безкрай на небето или океана. Не говоря за никакво сложно философско понятие или зе нещо, което трябва да се приеме на вяра, защото някой лама е казал, че е вярно. Аз просто разказвам за действителни преживявания, които много хора са имали и които и ти можеш да имаш...

      Освен покой, когато осъзнаваме яснотата на ума си, ние веднага изпитваме и блаженство. Нормално нашият раздвоен ум ни изморява с объркващия си брътвеж и безспирно отсъждане. Затова облекчението е добре дошло, когато противоречивите мисли и емоции стихнат и накрая изчезнат. Последващата яснота е мирна, щастлива и изключително приятна. За разлика от обичайните сетивни удоволствия, блаженството от това преживяване носи истинско удовлетворение. Вместо да възбужда ума ни, както правят сетивните удоволствия, това блаженство всъщност увеличава силата и остротата на концентрацията ни.

      Всеки, който някога е опитвал да медитира, знае, че една от най-големите пречки за концентрация са блуждаещите мисли, които отклоняват ума. Опитваме се да се съсредоточим върху даден обект само за да открием, че съзнанието ни е отнесено някъде другаде. Вниманието ни се задържа толкова, колкото и на малко дете, и на нас ни е извънредно трудно да проникнем дълбоко в каквото и да било. В следствие на това ни се струва невъзможно да постигнем истинско разбиране. Коя е причината за това умствено блуждаене? Завладяващото усещане за неудовлетвореност. Непрекъснато търсим нещо, което ще удовлетвори неопределения вътрешен копнеж, но това търсене е винаги безуспешно. Дори когато намерим нещо, доставящо удоволствие, удовлетворението, кото то ни носи, е кратко и скоро ние се оглеждаме за нещо ново. Това неспокойствие е характерно за раздвоения ум и става още по-очевидно, когато седнем и се опитаме да се концентрираме за медитация.

      Блаженството, което изниква, когато съзерцаваме яснотата на своето съзнание, е мощно средство за противодействие на това неспокойствие. То има способността да дарява спокойна и дълбока удовлетвореност, недостижима за обичайните удоволствия. Тъй като се чувстваш доволен, докато изпитваш това блаженство, умът дори не се изкушава да отиде другаде и концентрацията ти нараства без усилие.

      На всички ни се е случвало да бъдем погълнати от нещо, че да забравим нещата, които нормално биха ни разсеяли или обезпокоили. По същия начин, ако съзерцаваме дълбоко и продължително лишената от форма яснота на съзнанието, възможно е да спрем възприемането на форми, звуци, миризми и всичко друго, което влезе през дверите на сетивата ни. Когато тези сетивни преживявания и нашите груби концептуални мисли стихнат, вратата на предубеждението се затваря и ние осъзнаваме подема на възторжената, блажена енергия в нас. Огромна вълна блаженство настъпва спонтанно. Не е нужно да я измисляме по никакъв начин. И колкото повече изпитваме дълбокото, вътрешно усещане за блаженство, толкова по-дълбоко биваме погълнати от него. Това отваря пътя за изпитване на пространни, освободени всеобхватни състояния на съзнанието, които в момента не са ни познати.

      Ясното, чисто, блажено състояние на съзнанието, което описахме, съществува във всеки от нас точно сега. Но това, че притежаваме тази изначално чиста същност не означава, че вече сме просветлени. Преди да се освободим от омразата, алчността, ревността и всички други симптоми на фалшивото его, забулващи съзнанието ни, не сме просветлени. Буда със заблуди не съществува. Но под грубите нива, на които тези заблуди съществуват, има нещо по-висше, по-присъщо на природата ни. И то е тази съществена страна на човешкото ни съзнание, което има способността да стане напълно пробудено и вечно блажено.”

                             /Тубтен Йеше, „Въведение в Тантра”/   


    http://www.youtube.com/watch?v=a4oXtn_mrFc&eurl

http://www.youtube.com/watch?v=VBc_IRPWaTM&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=tZsX_A8QrM4&feature=related

 

 http://www.youtube.com/watch?v=0rztfLB2ybQ


http://www.youtube.com/watch?v=zD4H6fQ22DA&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Fb44mVpJYq0&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=zoeU_XGJKGc&feature=related
 

казвам същото.
Благодаря ти за хубавия постинг!

поздрави и Светлина по Пътя ((-:

http://www.youtube.com/watch?v=dI2H1sOSbno&feature=related

Аз Съм Поколение 84
~ 1984 ~ е Най-Великата Книга Утопия - Анти*Утопия
Заедно С ~ Прекрасният Нов Свят ~
Преди Матрицата е Била Политическа
Репресии Лагери
Сега Матрицата е Духовна
Ние Я Програмираме Сами

Те Са в Капан
и Така До Края
На Живота Си

... Да Ги Освободим
Да Осъзнаят
И Да Излязат
от Системата\Матрица