“Друго качество на Шри Рама е санкоча. Няма дума за това на английски език…/…/ Шри Рама до такава степен притежаваше това качество, че има една история, която е описана в „Рамаяна”. /…/ Шри Рама се прицелва със стрела в главата на Равана, но той пък имал десет глави и дар, че при падането на една глава му пониква друга. Такъв дар бил получил. Затова Лакшмана /братът на Рама/ казва на Рама: “ Какво правиш? Знаеш, че няма да умре от стрелите в главата си. Ще трябва да се целиш в сърцето му, иначе няма да умре.” Но в този момент Шри Рама проявява санкоча и казва: “Виж, в сърцето си той има Моята съпруга, защото Я обича. Тя седи в сърцето му. Как тогава да го ударя в сърцето. Тя ще бъде наранена. Виждате колко деликатно е разбирането му. А брат Му пита: “Тогава ако пронижеш главата му, той ще умре ли?” И Рама отговоря: “Щом като вниманието му се насочи към главата, то ще се оттегли от сърцето, а след като вниманието му не е в сърцето, съпругата Ми няма да е там. Тогава ще го ударя в сърцето и ще го убия.”

“… Вашата искреност, която идва от сърцето, трябва да е видна и такъв е характерът на Шри Рама. Той е десният аспект на сърцето, което значи сърцето в действие. Разбирате ли онова, което Кабир е казал: “Мън мамта ко тхир кара Лаунга, панчо татва маин Лаунга”, тоест : “Ще направя състраданието на моето сърце /мъна/ стабилно и ще го вложа в петте елемента”. /…/ Принципът на Рама се подобрява само когато задвижите нещата. Точно това направи Шри Рама. В своя възход щом човек стигне до нивото на Шри Рама, трябва да знае, че пришествието на Шри Рама не беше в центъра /на сърдечната чакра/, а в дясната страна. Той се отмести надясно и то толкова, че забрави миналото Си. Никога не е било споменавано, че той беше инкарнация. Той никога не каза на баща Си. Никога не каза на майка Си. Никога не каза на никого, че е инкарнация. Естествено, беше очевидно, че е такъв.”

                                      /Шри Матаджи Нирмала Деви/

„Когато Шри Рама се оттегля в гората, Той е последван от преданата Си съпруга Шри Сита. “Сита” означава “бразда”, защото според митологията, любимата на Рама е неродена. Тя се е появила от земята и е първичната сила, въплъщение на божественото величие, достигнато чрез изпитания. Украсена с различни бижута, нежно усмихната, държаща лотос в ръката Си, Тя винаги стои отляво на Шри Рама.”

        „Подпомогнат от своя брат Лакшмана, от сина на бога на вятъра – Ханумана, дори и от брата на жестокия Равана – праведният Вхибхишана, Шри Рама убил демона и освободил жена си. Въпреки че любовта му към нея била много силна, Той не можел да я приеме, защото Тя била докосната от ракшас и никой не знаел дали е останала вярна на Своя съпруг. Смирена пред участта си, но изпълнена с достойнството на своята чистота и вярност, Шри Сита пожелала да се хвърли в жертвения огън. Но когато огънят обхванал кладата, оттам излязъл Агни /богът на огъня/. Носейки Сита на ръце, той потвърдил Нейната чистота и непорочност.”
        “..... Желанието на всички хора за добро и праведност инкарнира като Шри Рама и Той се грижи за тази воля./…/ Но вие трябва да имате символ на праведността, който да наложите върху някого, и тези символи са създадени, за да онагледяват вашата праведност, вашето чувство за доброто, така че да можете да спасите себе си./…/ Един цар трябва да бъде като Рама. Да представлява вашата воля, добра воля, вашето чувство за справедливост. Ако царят не е праведен, тогава вашата колективна добра воля ще се насочи срещу него."
                                       /Шри Матаджи Нирмала Деви/

Някои от имената на Шри Рама: Шри Сатйавикрамайа – Победител в името на правдата; Шри Вратадхарайа – Съблюдател на обетите; Шри Кхарадвасине – Този, който живее в изпитания; Шри Джитакродхайа – Този, който е покорил гнева; Шри Маха Пурушайа – Най-великият сред човешките същества; Шри Пунйодйайа – Дарител на признание за всички добри дела; Шри Смитхавикрамайа – Този, който говори усмихнат; Шри Джитхаварашайе – Дарител на победа; Шри Сарвадхиртхамайайа – Този, който съдържа цялата храброст.
        “Неговата кожа има светлосин цвят, а очите Му приличат на лотоси, големи и даряващи радост. Пред Него са Шри Лакшмана и Шри Сита.Той е украсен с корона от дълга коса. Има меч в едната ръка, лък и стрела в другата и колчан със стрели на гърба, за да убива ракшасите. Той е отвъд раждането и смъртта. Неговите сили нямат граници и чрез тях Той се е превъплътил като Бог Рама. Той е способен да унищожи всички негативни сили и да изпълни всички наши желания.” /“Възхвала на Бог Рама”/

 „Ако сте смирени, ако отношението ви към родителите ви е като това на Шри Рама, няма нищо за губене.”

                                      /Шри Матаджи Нирмала Деви/

       "Животът на „Идеалния човек”, описан в „Рамаяна” – е една подбуда за всички хора да се борят да станат въплъщение на Дхарма/Истината/. Да се изтъкне величието на един активен живот, изграден върху справедливостта и да се подчертае Божествената Истина – е една от главните цели на „Рамаяна”. Дхарма е душата на живота и живот, лишен от Дхарма е без стойност. Шри Рама, въплъщението на Бог, представлява идеалният син, идеалният съпруг, идеалното човешко същество и идеалният цар на земята.

         За да разбере цялата философия на „Рамаяна”, човек трябва внимателно да осъзнае ролята играна от фигурите отбелязани по-долу: Цар Дашаратха; Мантхара – домашна слугиня на Каикеи; Каикеи – най-младата съпруга на Цар Дашаратха; Равана – демоничният цар на Ланка; Хануман - министър при двора на Сугрива; Сита – любимата на Шри Рама и Шри Рама – героят на великия епос.

         В навечерието на коронацията на Шри Рама като коронован принц на Айодхя – цялата интрига започва от натиска оказан върху Дашаратха от неговата жена Каикеи, подбуждана от слугинята си Мантхара и царското подчинение на заповедите на жена му, поради което Принц Рама е изпратен в горите, където Той прекарва 14 години.

         Контекстът е: Цар Дашаратха трябва да се сравни с обикновеният човек от света, поставен в атмосферата на удоволствие и изобилие, ставайки жертва на подтиците на своя порочен ум/слугинята Мантхара/ и омаян от обектите на сетивата /Каикеи/ - /което води до разделяне от Божественото - Шри Рама, който напуска царството и отива в гората/...

         Десетоглавият ракшас Равана в отсъствието на Шри Рама и Лакшмана - отвлича Сита от тяхното горско жилище. Тук Равана с неговите десет глави може да се сравни с десетте сетивни органа – пет органа на възприемане и пет органа на действие. Отвличането на Сита може да се сравни със загубата на разсъждение в светския ум, измамен от Майа/Илюзията/.  Златният елен Марича е Майа, която измамва Лакшмана и Рама и те изгубват тяхната сила на различаване /Сита/.

         Хануман – умственият великан и целомъдрен ерген е една непобедима сила, която показва, че ако човек иска да постигне успех във всички свои начинания – той трябва да култивира в себе си – Истина, Простота, Чистота, неегоистично и Безкористно служене на Божественото, посвещаване на Дхарма/Истината/ и пълна Брахмачарйа/Целомъдрие или Познание и Отдаденост на Брахман/Божественото//. Шри Рама и Лакшмана развиха тези качества и успяха да освободят Сита от демона Равана, което означава, че те си възвърнаха тяхната сила на разсъждение/различаване/ чрез Брахмачарйа и Тапас/Отречение/.

         В светския живот, какъвто и да е духовният прогрес, който човек е постигнал, той трудно може да постигне Мокша/Освобождение/, докато не се освободи от всички светски връзки/кармични обвързаности/. Този аспект е напълно обрисуван в аскетичния поход на Шри Рама, Лакшмана и Сита от царския дворец/светското/ към гората/Единението с Духа/. Пътят, който води царската група в гората е така тесен, че не е било възможно за тях да имат безопасно преминаване. Те е трябвало да се движат един след друг, като Шри Рама е бил отпред, Сита в средата, а Лакшмана е вървял открая. Всеки знае много добре братската привързаност, която Лакшмана е изпитвал към своя брат Рама... По време на техния поход, поради това, че Сита е била в средата, Лакшмана не е можел да вижда добре своя брат и на отделни участъци от пътя той молел своята снаха да се отдръпва, за да може да вижда Рама. Тук Шри Рама се сравнява с Параматма/в действителност Шри Рама е въплъщението на Върховното Същество/, а Лакшмана е индивидуалната душа/Дживатма/ - Дживатма се стреми постоянно да достигне Единство с Параматма/Божественото/, но МахаМайа/илюзорната енергия на божественото творение, изразяваща божествената лила/игра// - застава на пътя към Единението с Духа/за да изпита силата на отречение и разграничение на търсача/.  Със силен стремеж е възможно човек да се освободи от Майа и да достигне целта на сливане на индивидуалното себе с Параматма/Върховното Същество/. 
 /Свами Шивананда/

Молитва

"Приветствам Хануман, Господаря на дъха,
Сина на Бога на Вятъра -
който е с пет лица и живее в нас
под формата на пет вятъра или енергии,
изпълващи тялото, съзнанието и душата ни,

Който възсъединява Пракрити/Сита/ с Пуруша/Рама/ -
нека Той благослови практикуващия
чрез Обединяване на жизнената му енергия - прана -
с Божествения Дух в него."