„Ако Уакан Танка е пожелал растенията, животните, дори малките мишки и буболечки да бъдат различни, колко ли много ще го подразни ако хората станат еднакви, правят едно и също нещо, стават по едно и също време, обличат едни и същи дрехи, закупени от един и същ магазин, возят се на едно и също метро, работят в един и същи офис една и съща работа, вперили очи в един и същи часовник и – което е най-лошото от всичко – през цялото време мислят еднакво. Всички създания съществуват с някаква цел. Дори мравката знае каква е целта й – не с мозъка си, но някак си знае. Само човешките същества са стигнали до точка, където вече не знаят защо съществуват. Те не използват мозъците си и са загубили тайното знание на телата си, усета си, сънищата си. Не използват знанието, което Духът е вложил във всеки от тях; дори нямат представа колко е огромно и така, слепешката се препъват по пътя, който не води на никъде, вървят по своята измислена павирана магистрала, която самите те са изкопали с булдозери и са я изравнили, за да стигнат по-бързо до голямата празна дупка, която ще открият в края, чакаща да ги погълне. Това е бърза, удобна супермагистрала, но аз знам накъде води тя. Виждал съм. Бил съм там във виденията си и ме побиват тръпки като си помисля за това...

         Нека всички седнем тук, в откритата прерия, където не можем да видим магистрала или ограда. Нека няма одеяла, върху които да седим, а да почувстваме с телата си земята, почвата, храстите. Нека тревата ни бъде легло, да усетим колко остра и същевременно мека е тя. Нека станем като камъните, растенията и дърветата. Нека бъдем животни, да мислим и чувстваме като тях.

         Вслушай се във въздуха. Можеш да го чуеш, да го почувстваш, да го помиришеш, да усетиш вкуса му. Уония уакан – свещеният въздух – който подновява всичко с дъха си. Уония, уония уакан – дух, живот, дъх, обновление – той означава всичко това. Уония – седим заедно и чувстваме присъствието на нещо между нас; той е тук, макар че дори не ни докосва. Това е добър начин да започнеш да мислиш за Природата, да говориш за нея. По-точно – да говориш с нея, да говориш на реките, на езерата, на ветровете като на свои роднини.

         Вие направихте така, че дори за нас е трудно да се усещаме като част от Природата. Даже насред откритата прерия осъзнаваме, че някъде там, зад онези хълмове, има складове с ракетни снаряди и радарни станции. Белите хора винаги избират няколкото останали незамърсени, красиви природни кътчета, за да построят там отвратителни обекти. Вие насилихте и осквернихте тези земи, като повтаряхте: „Дай, дай, дай!”, но никога не дадохте нещо в замяна. Взехте двеста хиляди акра от нашия резерват Пайн Ридж и ги превърнахте в бомбен полигон. Тази земя е толкова хубава и необикновена, че сега някои от вас искат да я превърнат в национален парк. Единственото, за което я използвахте, откакто ни я отнехте, е да я вдигате във въздуха. Вие плячкосахте не само земята, но и скалите и минералите, които наричате „мъртви”, а всички те са истински живи; вие дори променихте животните, които са част от нас, част от Великия Дух, променихте ги по такъв безумен начин, че никой не може да ги разпознае. Има сила в един бизон – духовна, магическа сила – но няма такава в говедо от породата „Херефорд”.

         Има сила в антилопата, но не и в козата или овцата, които не помръдват, дори когато ги колиш, които ще ти изядат вестника, ако им го дадеш. Имаше огромна сила във вълка, в койота. А вие ги превърнахте в природна грешка – в пудел-джудже, в пекинез, в куче, което седи в скута на жените. Не можахте да направите много с котката, която е като индианеца – непроменима. Затова я кастрирате, махате й ноктите, дори й отрязвате гласните струни, за да може да експериментирате върху нея в лабораториите, без да бъдете притеснявани от писъците на животното.

         Яребица, тетрев, пъдпъдък, фазан – превърнахте ги в пилета, в същества, които не могат да летят... Има ферми, в които отглеждат пилетата заради бялото им месо. Тези птици се държат в ниски клетки, наблъскани плътно една до друга през цялото време, което прави гръдните им мускули много големи. Специални успокояващи звуци се разнасят около кафезите на тези пилета. Един по-силен шум и всички птици се побъркват и се убиват сами, летейки срещу мрежата на клетките си. Това, че трябва да прекарат целия си живот приведени, превръща пилетата в неестествени, шантави, недобри птици. Това също прави и човешките същества неестествени и недобри.

         Ето как вие сами се мамите. Вие не само сте променили, махнали ноктите и изродили своите хвъркати и четириноги братовчеди; вие сте го сторили и със себе си. Превърнали сте мъжете в председатили на бордове, в работещи в офиси, в бачкатори, чието работно време отчитат перфокарти...

         Мисля, че белите са толкова уплашени от света, който са създали, че не искат да го виждат, чувстват, подушват и чуват. Усещането за дъжд и сняг върху лицето ти, да се вкочаниш от ледения вятър и да се стоплиш пред огъня, да излезеш от горещата парна церемония и да се хвърлиш в студения поток - тези неща те карат да се чувстваш жив, но Вие вече не ги искате. Да живеете в кутии, които не допускат да влизат жегата през лятото и студът през зимата, да живеете в тяло, което няма миризма, да слушате шума на стереоуредбата, вместо да се вслушвате в звуците на природата, да гледате някакъв актьор по телевизията, който изпитва нещо измислено, докато Вие самите нищо не изпитвате, да ядете безвкусна храна - това е Вашият начин на живот. Той не е добър...

Белоглавият орел е Ваш символ. Виждате го на парите си, но Вашите пари го убиват. Когато хората започнат да избиват собствените си символи, вървят по лош път...

Ще излезем извън кутиите си и ще преоткрием времето."

/Куцият Елен/Тахча Уще/, "Търсач на видения"/

http://vbox7.com/play:14341ab7

 

И толкова болезнено верен..

тенкс за този текст, намирам си невероятно скъпоценни неща при теб!

Радвам се !

Много поучително, Венци, благодаря за размислите! Сетих се за нещо, прочетено наскоро. Всяко нещо, създадено с любов - живее вечно и носи радост, а нещата създадени без любов - са временни, плашещи, студени. Как да не настръхне човек при сравнението на божествената природа и усещането от нея, с мисълта за ракетните складове, които се намират само зад хълма. Чувствителните ще усетят веднага сблъсъка на хармонията с дисхармонията. Нека строим дори ужасните си магистрали и паркинги с любов - може и да станат по-привлекателни и хармонични.

Написаното го припознавам като мое усещане!:)
Поздрави!

Бъдете Радостни, БезкРайни и Щастливи :-)) -
Нека Силата на Любовта Да Бъде с Вас!

Този, който събра силите, подобни на него и сътвори природата на живота...
Този, който събира мъдростта на клетките си и сътворява мъдростта на вековете...
Този, който се прекланя пред мравката, а е велик в силата си,чрез която поддържа световете...
Този, който танцува с вълка и плаче с вятъра...
Той идва чрез зората на утрешния ден, загърнат в диамантен виолетов шлейф, за да озари света с мъдростта си. Той никога не ни е оставял, но ние го забравихме.
Те - индианците знаят името му, познават сърцето му, отдали са се на духа му.
В деня на есенното равноденствие нека слеем душите си с мъдростта му.

Наистина е време Великият Дух и Майката Земя да се ОбЕдинят Напълно, да пречистят планетата от всички манипулативни, консуматорски и деструктивни модели - и да върнат отново свещеността, мъдростта и любовта на съществуването в човешките сърца и души! Уакан Танка Тункашила Оншимала:
http://www.youtube.com/watch?v=QAwd7QYIjUI