„Всички вие искате да познаете тази реалност и истина, която е вечна; искате да преживеете това състояние на мир и равновесие, което е вашата най-същностна природа. Но въпреки това умът и личността ви пречат да преживеете това най-фино ниво на вашата същност – вътрешния Център на Съзнанието. В древните учения се казва, че времето, пространството и причинността са трите основни ограничения или филтри, които оказват влияние на ума – обаче вие можете да отведете ума си отвъд тези ограничения.

Важно е да се разбира и разпознава начинът, по който времето влияе на ума. Можете по-добре да разберете ефекта на времето, като имате предвид естеството на пространството. Ако можете напълно да разберете как е създадено пространството, тогава времето вече няма да ви възпира – ще отидете отвъд времето и пространството. Ако например аз нарисувам две линии, ще има разстояние между първата и втората линия. Ако няма пространство, ще има само Едно – къде тогава е времето? Времето и пространството съществуват само когато има разделение, когато сте разделени вътре в себе си. Когато сте Едно със себе си, когато сте Самосъщността на всичко, тогава времето, пространството и причинността – трите обусловявания и ограничения на ума – остават назад, а вие вървите напред към едно по-висше преживяване.

Разглеждайки своето най-дълбоко естество и това, което представлявате, можете да сравните себе си с едно колело. Колелото не може да се върти, ако няма спици – спиците дават възможност на колелото да се върти, но ако няма ос, спиците няма да се въртят. Оста на колелото е тази част, която остава в покой и не се движи. Цялото колело се върти поради оста, която не се върти. Това централно нещо, което само по себе си не се движи, някак си дава възможност на цялото колело да се движи – то създава движението.

Такъв е случаят и с хората: има нещо, наречено индивидуална душа или Център на Съзнанието, което не е подложено на движение, на промяна, на разрушение и смърт. Подобно на оста на едно колело, то не се движи. Тази централна част от нас е вечна, но ние не сме в досег с този център, затова сме непрекъснато уплашени и несигурни. Завладени сме от своите емоции. Почти никога не можем да влезем в контакт с тази част от нашето същество, която е Центърът на Съзнанието. От този Център на Съзнанието тръгва съзнанието и тече в различни степени и категории. Тази мъничка част съзнание, която понастоящем преживяваме, представлява само едно замъглено съзнание.

Ако пуснете светлина през много затъмнители или филтри, поставени един след друг, светлината, което ще се види от другата страна, ще бъде много мъждива. Но ако махнете всички затъмнители, един по един, светлината ще става все по-ярка с всеки махнат затъмнител. Тази Светлина е вашата Реалност. Вие сте като неподвижната ос в центъра на колелото или като светлината зад филтрите, но вие не се отъждествявате с Центъра, а със спиците, с тези по-нисши аспекти, които се движат и се променят!...

Вие не знаете как да постигнете това вечно щастие, защото когато изследвате и преживявате радостите на света – когато получавате наслада от един, после от друг източник, когато отивате от един на друг обект, , - вие сте разочаровани. НакРая се обръщате навътре. Тогава навлизате в по-фините области и се стремите да разберете смисъла на живота, и научавате, че не ви е възможно да постигнете това вечно щастие и наслада във външния свят, с такива мимолетни обекти. Когато отидете отвъд тези обекти, тогава най-накРая намирате наслада в Центъра на Съзнанието, който е вътре във вас...

Човешките взаимоотношения биха могли да бъдат наистина радостни, биха могли да създадат едно велико и завършено щастие, ако двама души наистина се разберат и се приемат един друг, и се научат как да следват духовния път заЕдно. Всички велики религии повтарят едно и също послание: че Бог е принципът на равенството, любовта, мира и щастието, както вътре, така и вън от нас, и този принцип е всеприсъстващ, всеведущ и всемогъщ. Ако това е вярно, кои тогава сте вие и откъде сте дошли? Вие живеете в тази любов и в този мир, вие сте дошли оттам. Така че любовта, мирът и щастието са също и вътре във вас.

Когато отидете при този вътрешен Източник и видите тази Светлина във вашия партньор, тогава ще разберете: „Моят партньор не е само едно тяло или някакъв обект на чувствено задоволяване, но е човешко същество, което има вътре в себе си тази Светлина на Божественото.” Когато и двамата партньори постигнат това, тогава взаимоотношенията ви ще представляват един завършен храм. Когато разберете, че човешкото същество е едно светилище, тогава няма да имате нужда да ходите в някакъв външен храм, църква или параклис, за да се молите. Това преживяване е любов: любовта означава да се познае вътрешната Истина. Тогава изведнъж ще установите, че давате всичко, което имате без никакви усилия, защото сте разбрали Истината. Без Любов смисъл не съществува.”