„Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

...И тъй, който иска да се развива правилно, да създава характер в себе си, трябва да намери своята естествена среда, своята естествена посока на движение... Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него; ако има вътрешно равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии... Ще дойдат противодействащи сили отляво и отдясно, ще дойдат противоречия в ума и в сърцето ти, но никой няма да ти помогне; ще влезеш в душата си, ще вземеш пръта и с него ще пазиш равновесие.

Когато се намерите в големи противоречия, които ви атакуват от всички страни, ще знаете, че се намирате в естествената среда на живота си – понеже там сте силни, затова ви атакуват и ако издържите, ще ви ръкопляскат. Когато и да е, всеки човек ще мине по въжето; някои се готвят да вървят по въжето, други са се качили вече, а трети са накрая. Това е неизбежен път, няма човек в света, който може да го избегне – въпрос на време е. Следователно, като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл момента да се върнете при своите...

Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат; това е невъзможно – каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на душата си. Може да дойдат у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта – ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по законите на душата си; няма да се отклонявате наляво или надясно, по законите на сърцето или на ума. Тъй щото не питайте защо идат противоречията, но върнете се в естествената среда, в която Бог ви е поставил, там ще намерите себе си, висшето Аз. Намери ли себе си, човек е придобил своя вътрешен мир, става господар на себе си.

Помнете: всеки човек е акробат в живота си. Дали е безверник или е вярващ – това не е важно; има нещо по-високо от безверието и Вярата – това е Любовта, която регулира живота. Надеждата и Вярата са степени, фази в живота, които водят към Любовта. Под думата Любов разбираме Божественото начало в човека; влезеш ли в този кът, ти си вече у дома си. Докато не си дошъл до Любовта, ти си още между камъните, между изворите, между хората – поети, философи, учени и т.н. Каквато и поезия да четеш, каквато и музика да слушаш, каквато и картина да гледаш, нищо не се ползваш; ти трябва да влезеш в Божествения свят, да четеш живата поезия, да слушаш живата музика, да гледаш живите картини – това са разрешените задачи на човешката душа.

Желая на всички да вървите напред, без никакво отклонение наляво или надясно; да се върнете у дома си – в Отечеството на вашата душа.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.”

Учителя Беинса Дуно/Петър Дънов/ 18.XII.1927 г.

Възходящият Път: http://vencislavomtatsat.blog.bg/izkustvo/2011/05/30/vyzhodiashtiiat-pyt-otkys.756512

Търсач на Видения: http://vencislavomtatsat.blog.bg/izkustvo/2011/05/26/tyrsach-na-videniia.753578