Блогът на vencislav :: В свят, в който всичко се купува и продава

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.03.2014 10:31 - В свят, в който всичко се купува и продава - Смисълът/Любовта/ не пребивава ;-)

Автор: vencislavomtatsat Категория: Изкуство

Прочетен: 4029 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 29.03.2014 21:12

"Този, който заменя свободата си за илюзорна сигурност - губи и двете" /Бенджамин Франклин/

Нео Нула:
"В междучовешките отношения за жалост е същото като при финансовите - не е достатъчно хората да се обичат ей така, чисто, с любов, а напротив - сами си слагат бремето на претенциите/лихвата. Ще ме обичаш ама за да те обичам и аз, ще трябва да ми купиш това, да ме заведеш на... да ме приемеш напълно и то със всичките претенеции, независимо от количеството им... и просто трябва да се справиш или... наказателна лихва. Затова кризата не е само финансово - кредитна, а и личностна - на взаимоотношенията ...

Всичко е изчислено от създателите на системата до най-малката подробност, за да накарат човека да мисли и действа по начина, по който им е необходим. Ако съпротивителните му сили са прекалено силни , основани на получена алтернативна информация или резултат на намиране връзката с Висшия си аз , системата просто го отхвърля . И това не е особен проблем за нея , тъй като големия процент хора следват указаните пътеки

И не е ли най-опасното психиката (моралът) на средностатистическия "здравомислещ" човечец, който всяка сутрин бърза към работното си място, за да заслужи своя процент, отпуснат му от системата за неговото приддържане към нормите; който цял живот е бил мачкан и който би бил в първите редици на тези, които ще видят в едно евентуално масово чипиране своето спокойствие и бъдеще ? Всъщност грижата за илюзорната сигурност (наред с тази за своя стомах) винаги е била основна за еснафа.

Много важни промени настъпват в приоритетите на ценностната система, осъзнавайки, че материалното ни тяло не е нашата истинска същност, а само един временен инструмент на нашето съзнание. Своята голяма ценност загубват всички условия за поддържането на това тяло: трупането на пари, дрехи, коли, къщи и т.н. Ценно става само това, което е неразделна част от съзнанието, и което можем да ползваме извън това ограничение : знания, умения, мъдрост, енергийни и волеви възможности.

Когато малките юзърчета завладявали някого, те консолидирали хората в компактни общества така, че да могат по-добре да ги принуждават да работят за тях и да ги контролират – физически, емоционално, умствено, духовно и икономически – като роби. Те контролират като внушават страх и държат хората в невежество. Този еталон на поведение все още съществува и днес. Въпреки това те са по-изтънчени и изглеждат по-привлекателни днес отколкото в миналото.

Наблюдение : целта на малките юзърчета е да рестартират отново и отново своето затворено и линейно програмирано "произведение", за да излъжат поробените за още една обиколка с въртележката и да ги заставят да управляват безсмислени фалшиви творения тук.

Всички същества имат нужда от енергия. Ако изхождаме от това, че част от негативните същности обитават нематериалния план и се хранят с известен диапазон от достъпни енергии, по какъв начин те си подсигуряват “прехраната” ? Най-лесният начин е просто да паразитират върху друга същност, като постоянно я подтикват да отдава енергията, която е способен да приеме паразитът. Но в по-глобален мащаб трябва да се построи ферма за енергетични донори и чрез подходящото й управление да се оптимизира “добивът” - което и наблюдаваме на практика !

Холивуд не си пръска парите на вятъра - той е "таблото за съобщения" на Илюминатите. Те са казали, а който чул - чул...

Компютъризацията, изкуственият интелект, нанотехнологиите – всичко това са звена от един план, насочен към това хората сами да попаднат под управлението на чужд разум.

Трябва да отидат веднъж завинаги в коша за боклук всички пирамидално изградени парадигми, с които матричката е напълнила съзнанията. Невероятен пример е с икономиката. При положение, че имаме т. нар. Оптимум по Парето , който гласи " Не може да се подобри благосъстоянието на субект Х, без да се влоши това на У " .... за какво да говорим повече ?

Kато че ли никога все още в човешката история не е имало такава ситуация от типа “или-или” , в която да направиш избора си – да бъдеш или да не бъдеш. И избора е между вселенския разум и еволюция или бог Долар ( Евро ) , т.е. парите!"
/Нео Нула/

"Но бих желал да имаше на света повече хора, които разполагат с време да си припомнят за същественото в живота. Парите, общественото положение и славата това са детински неща. Нещо като играчки, нищо повече. За какво могат да послужат те на истински възрастните хора?"
/Eрих Кестнер/

"Само когато последното дърво бъде отсечено, последната река - отровена,
когато последната риба бъде уловена,
само тогава ще разберете,
че парите не могат да се ядат."
/Вождът Сиатъл/

"Белоглавият орел е Ваш символ. Виждате го на парите си, но Вашите пари го убиват. Когато хората започнат да избиват собствените си символи, вървят по лош път."
"Ще излезем извън кутиите си и ще преоткрием времето."
/Куцият Елен/Тахча Уще/, "Търсач на видения"/
http://www.youtube.com/watch?v=lPkfHm519g8

Чрез Обичамте Иазтеобичам:
via Самосъзнание

"Вие бяхте проектирани да резониратe музикално с Вселената.
Тя беше с вас, преди да дойдете и е там, за да ви напомня за произхода си.
Отделете малко време на спокойствие, за да я намерите в себе си
и да запеете с мен!" Създателя

"Аз съм за онази Любов, която никога не се губи.
Аз съм за онази Любов, която постоянно расте.
Аз съм за онази Любов,
която се справя с всички противоречия.
Хората трябва да излязат от тази любов,
която сега имат, понеже тя е произвела
всички страдания, които съществуват.
Обичай това, което никой не може да ти вземе."

„Зад света на формите е Реалният, Невидимият свят. Там съществува Eдинство в Любовта – ти познаваш себе си като Любов и си едно с този, когото обичаш.

Христос изразява тази идея така: „Аз и Отец Ми едно сме.“

Зад всички същества да виждаш Бога – отношенията ти да бъдат към Него...

Това е тесният път, за който говори Христос. Животът е в тесния път. В тесния път е смисълът му.

Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.“

"Във всяко Същество, растение, животно или човек ще намерите поне една добра черта, заради която може да го обичате. Докато едни хора са ви приятни, а други неприятни, вие разглеждате нещата вън от Любовта".

"Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него. Такъв човек може да стане и певец, и музикант, и художник, и учен - каквото пожелае може да стане.

Тогава можем да си представим какъв разцвет, каква Висша Култура ще има на земята, като дойде Любовта на всички към всички".

"За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат...

Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо. Обичайте както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи".

„Всеки ден, като станем и направим едно дело за Бога, денят е оправдан. Не го ли направим, този ден е изгубен за нас. Като ученици, всеки трябва да направи през деня по едно добро дело за Бога, макар и микроскопическо. Като направиш едно малко Добро, да усещаш, че си извършил Волята Божия, макар и в най-малка степен. Тази е новата насока, в която трябва да турите ума си. Тогава и Духът ще действа върху вас.“

„Който люби всички същества, не може да бъде нещастен. Той всяка секунда, всяка минута ще бъде свързан със сърцата и душите на онези, които обича и които го обичат.“
/Учителя Беинса Дуно /Петър Дънов//

"Любовта е като река, която тече и е радостна откъдето и да минава, по кал, скали, през равнини или планини. Любов, която не е обратното на омраза и която няма нужда от нищо, за да съществува, тя е. Тя гори спокойно във всичко, което среща, което вижда, което докосва, защото не може да си попречи да обича, това е нейното състояние. За нея нищо не е нисше или висше, нито чисто или мръсно; пламъкът й не би могъл да помръкне, нито радостта й... Защото е Вечна. Тя е Свободна. Нищо не може да я улови, нито животът, нито хората, нито идеите, нито доктрините или страните - Тя е Отвъд всичко, Винаги Отвъд и все пак безброй пъти в сърцето на всяко нещо, сякаш е Едно с Всичко. Защото Тя е Бог в нас".
/Сатпрем, "Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието"/

Чрез Теодора Колибарова:

"Някой ден ела
Без съмнение ела
Ела силна
Ела щастлива и любяща
Преобърнала света да ме откриеш
Претопила всичко, което не е Любов
Ела и погледни в очите ми
Както тогава - прегърни ме
Кажи ми всичко и ела
Целуни ме
По закон съм твой
Съхрани ме и стопли душата ми
Просто ела
И аз ще те посрещна
Като тогава, ще те чакам на ъгъла
Където и да е
И ще дойда с теб навсякъде
Дори до ръба на света
Ако искаш ще скочим
Не ме е страх
Направихме го някога
Ще го направим пак
Та ние се познахме в полета
Далеч от илюзията на този свят
Някой ден ела отново
Без страх, без свян
При мен си у дома
Ти знаеш
Каквото имам е и твое
Каквото съм и ти си
Аз нямам нищо мое
освен Душа
Но дори и тя е твоя
По един божествен начин ти си аз
Ела си някой ден
Желаеща ме и свободна
Каквато си за мен
Върни се
Аз винаги ще бъда онзи, същият тогава
Някой ден Ела
Аз съм и винаги ще бъда там."
/Руми/

„Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото...Докато започнем да научаваме, че има такова нещо като съвършенството, а след това - ...докато проумеем идеята, че нашето предназначение в живота е да открием това съвършенство и да го предадем по-нататък...Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашният – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме...

Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен...Ти ще започнеш да докосваш небето...в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там...Небето не е нито място, нито време, защото мястото и времето са нещо толкова безсмислено...Небето е...

Според Чанг разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякъде в пространството и времето.

Можем да започнем работа над времето...докато се научиш да летиш в миналото и бъдещето. Тогава ще бъдеш готов да започнеш най-трудното, най-дръзновеното, най-забавното от всичко. Ще бъдеш готов да летиш по-високо и да разбереш значението на добротата и любовта.

Всъщност всеки от нас въплъщава идеята за Великата чайка, безграничната идея за свободата...а безупречният полет е стъпка към изразяването на истинската ни същност. Трябва да отхвърлим всичко, което ни ограничава. Затова са всички тези упражнения...

Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото...не е нищо друго освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта си, вие ще разкъсате и оковите на тялото си...”

/Ричард Бах, „Джонатан Ливингстън Чайката“/