"Няма значение дали предметите са илюзия, или не, защото тогава и аз съм илюзия и те по нищо не се отличават от мен. Тъкмо това, че не се отличават от мен, ме кара толкова да ги обичам и уважавам. Струва ми се, о, Говинда, че най-важното от всички неща е любовта. Нека големите умове се занимават с опознаването, с обясняването, с презирането на света. Единственото, което искам, е да обичам този свят, да не го презирам, да не мразя и него, и себе си, а да мога да съзерцавам и него, и себе си, и всички творения с любов, възхита и благоговение."

/Х. Хесе, "Сидхарта"/

Тези мисли на Сидхарта имат своето поразително отражение в следните думи на Рилке:

"Природата, контактите ни, вещите, с които си служим, са временности и неустойчивости; но докато сме тук, те са наше притежание и наше приятелство, съучастници на нашата нужда и радост, както близките на нашите предци са били такива. Така става дума за това не само всичко тукашно да не се върши зле и да не се омаловажава, а тъкмо заради неговата временност, която то споделя с нас, да схванем тези явления и неща с най-проникновения си разум и да ги преобразим... Единствено в нас може да се извърши това интимно и трайно превръщане на видимото в невидимо, независещо вече от видимостта и сетивността..."

/Л. А. Говинда, "Основи на тибетската мистика"/

Този възглед за света освобождава едно пространство на осъзнаване и действие, в което връзките между нещата са кристално чисти и алтруистични, тъй като те са свързани помежду си в своята преходност и това осъзнаване ражда любовта, която преобразява преходността и сътворява това чудотворно пространство на светло възприемане, в което всичко е девствено, чисто и неповторимо, защото всеки ден се живее като първи и последен - в сърцето на вечността:

"Всяка молекула проповядва съвършен закон,

всеки миг повтаря истината сутра:

Най-мимолетната мисъл е безкрайна,

един единствен косъм стига, за да се развълнува морето."

/Шутаку - Д. Шилър, "Дзен: джобен пътеводител"/

"Всичко е свято!

Всеки е свят!

Навсякъде - свято!

Всеки ден е във вечността!

Всеки човек - ангел!"

/Алан Гинсбърг - Д. Шилър, "Дзен: джобен пътеводител"/

Всъщност преходността и нетрайността са единствено в желанието да притежаваш или да третираш нещата като средства, което помрачава тяхната неповторимост и лишава единственото реално съществуващо време - настоящето - от неговата вълшебна пълнота:

"Земята е изпълнена с небе,

дори най-простичкият храст

пламти със огъня на Бога.

Но само онзи, който вижда,

преди да влезе се събува."

/Елизабет Барет Браунинг -

Д. Шилър, "Дзен: джобен пътеводител"/

Когато нещата не се делят на средства и на цели - се постига това вълшебно пространство на вечното настояще, което имат предвид цитираните по-горе текстове. То притежава способността да пренася неусетно в безвремието на безкрайността, а това става не по сложни и криволичещи пътища, а съвсем простичко, като във изящната простота на една чайна церемония, в която всички присъстващи са отворили сърцата си един към друг и са пречистили съзнанията си, за да бъдат вълшебно съпричастни и да постигнат Единството и хармонията на съществуването, изразени символично в простотата на осъзнаването, че чашата, която поднасяш към устните си и която споделя с теб преходността и преживяването на настоящия миг, в който се крие вечността, и чаят в нея, който ще стане част от тялото ти и който е направен от билки, от вода и от нечия грижовна ръка, са еднакво самоценни, защото са части от едно цяло, в което липсата на едната частица обезсмисля наличието на другата. Чашата без чай или чаят без чаша са немислими...

И така стигаме до Единството, в което са вплетени най-различни връзки и отношения, които съставляват ежедневието на всеки човек и чието осъзнаване и нежно, и любящо възприемане сътворява едно съвсем друго и доста по-вълшебно и чаровно пространство от пространството на сивото ежедневие, в което нещата се използват само като средства, а целите, които се преследват, унищожават детското възприемане на света и настоящето, с което се загубва и спокойното, и светло възприемане на вечността.

Този начин на осъзнаване и възприемане разкрива и Сидхарта с думите си: "Да търсиш, значи да имаш цел. Но да намериш, значи, че си свободен, разкрит, нямаш никаква цел". Това означава да си отворен за едно светло възприемане на реалността, която те заобикаля, и да бъдеш съпричастен на всяка една частица от нея, с най-чистото си и любящо съпричастие. Както казва Хенри Милър: "Целта на живота е да живееш, а да живееш означава да бъдеш съпричастен - весело, опияняващо, безметежно, божествено съпричастен". Това съпричастие потърсихме в общата за двете произведения тема, че пътуването е също толкова важно, колкото и самата цел, а също така и в мисълта на Сидхарта, че във всеки грешник всъщност е стаен светеца, който се проявява именно чрез този начин на безкористно осъзнаване, чийто адрес се опитваме да намерим сред излъчването на различните текстове.

" – Каусай означава да живееш в хармония. Това е да поделиш храната си с друг човек, да разделиш питието си, да дадеш от своето на поклонниците, пристигнали в твоето село, защото не притежават нищо. Да споделиш своето с другите – това е силата на каусай. Следователно, каусай е да живееш в хармония с останалите и да се грижиш за тях. Когато вършиш това, ще бъдеш обичан.

- Веднъж, когато работех в една долина в Южно Перу, разговаряхме с приятели за индианските вярвания и се опитвахме да ги съпоставим християнските Божи заповеди. Повдигнах въпроса дали в индианската традиция съществуват някакви подобни закони. Да, бяха категорични те, и първото от тях е да споделиш каквото имаш с човек, който няма средства и се е обърнал към теб за помощ. Това също е каусай. Ако чужденец или скитник спре пред вратата ти и помоли за храна и вода, длъжен си да му дадеш. Длъжен си да предложиш на този човек и подслон, защото той може да е и самият Бог, дошъл при теб, за да те изпита.

- Казаха ми още, че в района, в който работехме, веднъж станало земетресение, от което пострадало само едно селище – Мака. В това градче имало едно куче, тежко болно и в ужасно състояниие. Жителите на Мака обаче го изхвърлили. Напъдили го с удари и ритници. Кучето едва избягало и успяло да стигне до някакъв друг град. Там получило храна, вода и помощ. Затова земетресението срутило точно Мака. Тази легенда носи поуката, че Бог може да се яви преобразен като отвратително болно животно, за да изпита състраданието на хората."

/Дж. П. Уилкокс,"Пазители на древната мъдрост"/

Една паралелна на тази история откриваме и в тибетския будизъм, което отново ни води отвъд света на пределните и опознати видимости – към света на безпределното, невидимото и всеприсъстващото, което се открива само за очите на любовта и състраданието:

Асанга бил един от най-големите будистки светци и живял през IV столетие. Той пребивавал в усамотение и концентрирал духовната си практика върху Буда Майтрея. Така медитирал в продължение на шест години в планините на Индия, но не постигнал никакъв резултат. Тогава разколебан решил да си тръгне, но на връщане срещнал един човек, който търкал желязна пръчка с парче коприна. На въпроса на Асанга защо прави това, човекът отговорил, че му трябва игла и затова се е заел с тази трудна задача. Безсмислеността на действието, което той извършвал, в комбинация с упоритостта му накарало Асанга да се върне обратно и да продължи практиката си, която заслужавала много повече отдаденост, отколкото той й посветил. Асанга прекарал в усамотение още три години, но отново нямало никакъв резултат. Тогава той за втори път си тръгнал от планината. Този път срещнал човек, който търкал върха на една скала с мокро перо. На въпроса на Асанга защо върши това, човекът отговорил, че скалата хвърля сянка върху къщата му и той е решил по този начин да намали височината й, за да може слънцето да огрява и неговата къща. Така Асанга за трети път се завърнал в убежището си или както пише Кенет Уайт в „Четене на Марпа“:

„Годината на тигъра изтичаше

когато изоставих аз нещата на света

и дойдох в убежището пусто

елементи от вода и вятър се кълбяха

хълмовете мрачни бяха се облекли в бяло

аз не филисофствувам но аз се занимавам

малко спя но медитирам често

когато ме повикат съм човекът настрана“

Така Асанга прекарал в усамотение още три години и след като отново не получил никакъв знак от Буда Майтрея – решил да си тръгне завинаги. На връщане Асанга видял едно куче, чието тяло било цялото проядено от червеи и то едва се влачело по земята с неимоверно усилие и болка. Асанга бил потресен от голямото страдание на кучето и чистото и безкрайно състрадание, което то породило в него на практика стопило и последните остатъци от егото му и така смъкнало воалите на илюзията, които покривали съзнанието му. Той се навел да почисти кучето от червеите, но преди да успее да го докосне - видял, че пред него стои не друг, а самият Буда Майтрея. На въпроса на Асанга защо не му се е явил по-рано, Майтрея отговорил:

„-Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи.

Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат“, завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в будизма.“

/С. Ринпоче,"Тибетска книга за живота и смъртта"/

В тази история хората, които Асанга среща по пътя си са преображения на самия Майтрея, които се превръщат в смислови знаци по неговия път и целят да преобразят съзнанието му, отвеждайки го до собствената му, освободена от воалите на илюзията същност. От друга страна безсмислените дейности, които те извършват и които го мотивират с безкрайната си упоритост да продължи духовното си търсене – са една метафора за блуждаенето в света на обусловеностите, където безкрайните и неограничени възможности на човешкото същество, попаднали под властта на различните формални ограничения, се включват в изграждането на една измерима и детерминирана действителност, чиито стени създават илюзията, че пределното е отделено от безпределното, временното е разграничено от вечното, материалното – разединено от духовното. Цялата „непоклатимост“ на тази конструкция рухва само от едно докосване на любовта и състраданието, които обединяват разединеното и ни водят отново към Единството:

"Според древните традиции съществуват линии, струпани целенасочено в езотерични местности, задържани там с помощта на… - една алхимична реакция. Нашият дух е запазил представата за тези светлини. Дошъл е моментът тези светлини да бъдат пуснати, за да осветят нощта, особено нощта на нашата планета. Всички традиционни учения, всички легенди, всички велики традиции, всички митове – индуските, майските, хопските – говорят за това… Тези нишки служат за ориентир. По някакъв несъзнателен и едновременно свръхсъзнателен начин тези нишки са били прокарани до нашето време през най-прочутите свещени места в света от великите мистични обекти на нашата планета.

Настъпва моментът, когато всички нишки ще се свържат, защото всичко в този свят е едно голямо кълбо от енергия – част от духовността на тази планета. Всички духовни енергии ще се свържат помежду си. Това, което в действителност се случва в момента, е следното: духовната енергия в целия свят се е задвижила към точката, от която реално можем да осъществим стремежите и намеренията на най-изтъкнатите духовни учители. Волята и стремленията на големите учители, които познават пророчествата, вече са свързали и продължават да свързват множество енергийни кълба...

Пакос работят активно, самостоятелно или на групи в измеренията и на трите свята, за да помогнат на айний да протича между тях, като създават една неподвижна ивица от светлина – енергиен стълб, наречен сайуа. Андското пророчество предвижда, че ще натъпи време, когато тези три свята ще се обединят в един: ханик пача и ухуу пача ще се слеят с кай пача, за да сътворят рай тук, на Земята. Всеки от нас би могъл да допринесе за тази духовна трансформация, като самият той заживее в айний и като обединим потока на тежката и леката енергия в нашия свят. Като пречистим себе си от тежката енергия, ние улесняваме енергийната еволюция на homo sapiens."

/Дж. П. Уилкокс,"Пазители на древната мъдрост"/

Така повечето духовни пътища /ние имаме предвид тяхната първоначална и девствена същност, а не институционализирането им, което води до различни изкривявания/ - се опитват да изградят в съзнанието на търсещия онази алхимична субстанция, която е неподвластна на ерозията на външните влияния и която превръща в злато всичко, до което се докосне. Тази субстанция е един своеобразен Философски камък на съзнанието и този камък е просветлената същност, която ние търсим. Дзен - будистите я изразяват в своя непретенциозен и всеобхватен стил по следния начин:

"Обилният сняг потъва в морето.

Каква тишина!"

"Почукай по небето - вслушай се в звука!"

/Д. Шилър, "Дзен: джобен пътеводител"/

 

"Просветлението е като луна, отразена във водата. Нито луната се намокря, нито водата се разплисква. Въпреки че светлината й е необятна, луната се отразява във всяка малка локвичка. Цялата луна и цялото небе се побират в една единствена капчица роса върху стръкчето трева."

/Доген - Д. Шилър, "Дзен: джобен пътеводител"/

Или, както казва американският поет Уолас Стивънс:

"Ще трябва да понесем мислите си

цяла нощ, докато

бляскавата очевидност, неподвижна,

застане във студа пред нас."

/Д. Шилър, "Дзен: джобен пътеводител"/

Просветленото съзнание е мистичното пространство, в което се срещат малкото и голямото, долното и горното, граничното и безграничното, крайното и безкрайното, за да се достигне до частичката безкрайност, вложена в природата на всяко крайно нещо. То е една божествена целувка, в която се сливат Небето и Земята, Божественото и Човешкото - и в която лотосът трансформира калната вода, сред която се е родил - в ефирността на собственото си великолепие и неповторимост. Тази просветлена същност на съзнанието, която връща вълшебството в отношенията между хората и постига мъдростта на хармоничното съществуване е изразена в "Бхагавадгита" по следния начин:

"Човек, който не завижда и е добър приятел на всички живи същества; който не се мисли за собственик и е освободен от лъжливо его; който еднакво приема щастие и нещастие; който е търпелив, винаги удовлетворен, себеконтролиращ се; който решително се ангажира в преданото служене, с ум и разум, установени върху Мен, - този Мой преданоотдаден Ми е много скъп."

"Този, който се отнася по еднакъв начин към приятели и врагове; който остава уравновесен в чест и безчестие, в зной и студ, в щастие и нещастие, в слава и позор; който е освободен от замърсявящо общуване и винаги е мълчалив и удовлетворен от всичко; който не се грижи да си осигури жилище; който е установен в знание и се ангажира в предано служене - такава личност Ми е много скъпа."

Казано по друг начин, освобождаването от илюзорния Аз е един вид пречистване и трансформиране на съзнанието с цел да се преодолее пространството на обикновената и несакрална действителност, да се махне булото на Матрицата и да се види реалността в Истинската й Светлина, т. е. да се постигне нейната сакралност. Това постигане съвпада с осъществяването на истинския Аз, което дзен - будистите изразяват по следния начин: "Вземи смълчаната скала от дълбините на морето без да намокриш ръкавите си и ми я донеси." Или, както казва Панчадаси: "Как да го уловя? Не го улавяй. Онова, което остава, когато вече не се стремим да улавяме, е истинското Аз."

"Всеки от нас е само една прашинка във вселената. В същото време тази ситуация ни предлага предостатъчно простор, красота и ефикасност. В действителност тя е много стимулираща и вдъхновяваща. Ако си само една песъчинка, всичко останало от вселената, цялото пространство е твое, защото не пречиш на никого и нищо не притежаваш. А това ти открива невероятни възможности. Ти си императорът на вселената, и то само защото си песъчинка."

/Ч. Трунгпа, "Митът за свободата"/

Вълшебството на този начин на виждане и на свободата, която носи той е отвъд ограничаващите рамки и разбирания на илюзорния Аз, чийто модел Сидхарта и Сантяго разбиват още с началото и на двете произведения, тъй като отказват да следват общоутвърдените модели на социално поведение само заради тяхната престижност и избират възможността да потърсят лицето на Истината в свободните от тези модели пространства на бездомното скитане и пътешестване по света.

"Свръхестественото е нещо естествено, което още не сме достигнали, не познаваме или за което още нямаме ключ."

/Сатпрем, "Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието"/

 

"Това, което е трудно, изисква месеци, понякога години; това, което е невъзможно, съвсем просто казано - изисква малко повече..."

/В. Евтимов, "Йога"/

Алберт Айнщайн дава следните три правила, които прекрасно изразяват оптимизма на търсещия своята Лична легенда и волята за намиране на изход от всяка ситуация:

1.      В хаоса открий простотата.

2.      В противоречията открий хармония.

3.      Трудностите крият нови възможности.

/Д. Шилър, "Дзен: джобен пътеводител"/

Или както казва Сатпрем в книгата си "Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието:

"...Всеки път, когато чувстваме невъзможност, ограничение или бариера, можем да бъдем сигурни, че това е утрешната ни победа, защото, ако не усетим пречката, не бихме били способни да я победим. А ние сме създадени, за да побеждаваме всичко и да изживеем всичките си мечти, понеже този, който мечтае с нас, е Духът."

Отвъд домогванията към миналото или към бъдещето, в които "човекът стои в собствената си сянка и се чуди защо е тъмно, в светлото сърце на настоящето, което огрява всичко с детската си усмивка, човекът осъзнава същността на поговорката: "Светлината е вътре в тебе. Остави я да свети."

В една ирокезка песен се пее: "Ние извършихме това пътуване, за да открием живота си." Този повик към пътешествия не е чужд и на съвременността: "Ние, които имаме толкова много пространство и толкова малко време, ще станем номади.", казва Ани Льобрьон. В това номадско пътешествие Сантяго и Сидхарта не само отмерват с трансцеденталните си стъпки безкрайността на пространството, но откриват и безкрайните мистични пространства на човешката душа, които чакат да бъдат открити и в които времето нито тече, нито лети, а още по-малко е пари, защото то просто е разтворено в безкрайността на едно светло и вълшебно осъзнаване, неограничено от времето и от пространството, докосващо безкрайните прозрачни пространства на Вечността, които се оглеждат в кристалната чистота на това осъзнаване.

Тази кристална чистота, в която всичко може да се огледа и която все пак остава недокосната, чиста и прозрачна до безкрайност, тъй като природата й е като природата на Философския камък, на алхимичен език, а ако трябва да се изразим в духа на "Сидхарта", природата й е Буда - природата или Божествената същност, която е скрита във всяко едно създание. Нищо нечисто не може да я омърси, нито чистото я прави по-чиста, стъпките й не опират никъде, те са в прозрачността на необусловеността, която въпреки, че в своята ефирност не може да бъде уловена, всъщност прониква навсякъде и докосва всичко с нежността си: "Страната, която е никъде, това е истинският дом."

Тази кристално чиста същност побира всички гледни точки в себе си, всички търсения и основания - и все пак остава отвъд тях, в своята кристална чистота, която е далеч от тесногръдото делене на нещата и която открива Истината във всички пътища и начини на дирене, които се стремят да постигнат алтруистичността и просветленото сърце на Единството, защото тя познава хармонията на Всемирната душа и защото нейното име е Любов:

"Такива, каквито хората идват към мен, такива ги приемам. Моят път е този, който следват хората отвсякъде"

"Какъвто ме мислят хората, Партха,

такъв и аз пред тях се явявам.

По безбройните свои пътища

хората стигат накрая до мене."

/„Бхагавадгита“/

„Реалният свят е отвъд нашите мисли и идеи; ние го виждаме през мрежата на своите желания, разделен на удоволствие и болка, правилно и погрешно, вътрешно и външно. За да видите света, какъвто е, трябва да стъпите вън от мрежата. Това не е трудно да се направи, защото мрежата е цялата в дупки.“

/Джек Корнфийлд, „Път със сърце“/

"Представете си, че живеете в къща на върха на планина, която се извисява над целия свят. Изведнъж цялата конструкция на къщата, ограничаваща полезрението Ви, рухва и пред очите Ви се разкрива нова гледка - както навън, така и вътре. Но няма "нещо", което да се види - няма с какво и да се сравняваме; това е пълно, безпрецедентно, съвършено виждане. Ето така се чувства човек, когато директно му се разкрие Ригпа."

/С. Ринпоче, "Размисли за всеки ден"/

„Аз съм винаги спокоен, както и да ме атакуват, когато и да ме атакуват. Нямам привързаност към живота и смъртта. Оставям всичко, така както то е на Господ. Стойте настрана от привързаността към живота и смъртта и бъдете с дух, който оставя всичко в ръцете на Господ. Не само когато сте атакувани, но също и във всекидневния живот.

Истинското Будо е работа за любовта. То е работа да давате живот на всички същества, а не да убивате или да се преборвате един с друг. Любовта е божество – Пазител на всичко. Нищо не може да съществува без нея. Айкидо е осъществяване на любовта.“

"Айкидо е несъпротивата. Защото който не се съпротивлява, винаги побеждава...

Айкидо не е противопоставяне на две материални сили, при което по-голямата се налага над по-малката, а пълно сливане на две диаметрално противоположни състояния на духа, при което единият от тях ще победи с благородната си същност и ще озари с прозрение противника...

Тайната на Айкидо лежи в хармонизирането на самия себе си с движението на света и в това да доведеш себе си до съгласие със самия свят. Този, който е постигнал тайната на Айкидо, има света в самия себе си и може да каже: "Аз съм светът".

Когато някой неприятел се опитва да се бие с мен, света в мен, той трябва да разбие /разруши/ хармонията на света. Следователно в мига, в който той вземе решение да се сражава с мен, той е вече победен...

Тогава, как би могъл да изправиш своя размирен ум, да изчистиш своето сърце и да влезеш в хармония с всички дейности в природата? Първо, трябва да придобиеш Божествено сърце. Това е Великата Любов, всепроникваща, всеприсъстваща във всички части на света и във всички времена. Не съществува несъгласие - дисхармония в любовта. Няма врагове в любовта. Духът на несъгласие, мисленето, че съществуват врагове, не е в природата на Божията Воля...

Айкидо е посоката, която обединява всички изначални пътища на всемира, то е всемирният дух, който обхваща и обединява всички човешки същества...

Пътят на Будо е да превърнем сърцето на вселената в свое собствено и да изпълним своята мисия да обичаме и предпазваме всичко живо с велик дух."

/М. Уешиба/

Завършеността и ненакърнимостта на това хармонизиране със сакралната природа на света изгражда едни вълшебни хоризонти от любяща чистота и кристална доброта, в които съзнанието плува в светлината на чистото прозрение за нещата, което обхваща цялостната картина за света с проницателния си и нежен взор - и в това светло и любящо осъзнаване се раждат измеренията на красотата, които достигат и до най отдалечените кътчета на Духа. В това свещено осъзнаване на света всяко едно действие се превръща в сакрален акт и в преоткриване на митичните архетипи и на мистичните пространства, скрити зад движението на сиво - ежедневното битие - и в това хармонизиране и връщане назад към сакралното време и пространство, от които човекът е излязъл - се постига пронизващото осъзнаване за истинската и вълшебна природа на всяко едно нещо.

Така зад булото на Майя се открива един прекрасен, божествен и вълшебен свят, в който обусловеностите и ограниченията на сиво - ежедневното битие се превръщат в един приказен танц от отношения и взаимосвързаности, които водят до Единството на всичко съществуващо и в които всяко едно ежедневно действие се превръща в чиста проява на Любовта и на светлото възприемане за нещата:

"Когато Гледката е постоянна,

потокът на Ригпа - несекващ,

а сливането на двете сияния - непрекъснато

и спонтанно,

всички възможни илюзии се освобождават

от корените си

и всичките Ви възприятия

възникват непрекъснато

като Ригпа.

... при такова състояние... дори и да търсите заблуди, няма да открието нито една... ако търсите обикновени камъчета на остров от злато и скъпоценни камъни, няма как да ги намерите."

"Веднъж след като достигнете Гледката, измамните възприятия на самсара ще продължат да възникват в ума Ви, но Вие ще бъдете като небето: когато в него се появи дъга, то не се чувства особено поласкано, когато го засенчват облаци, то не е особено разочаровано. Съществува дълбоко усещане на удовлетворение. Вие се смеете вътрешно, когато виждате фасадата на самсара и нирвана; Гледката винаги ще поддържа доброто Ви настроение и у Вас винаги ще трепти една вътрешна усмивка."

"Никакви думи не могат да го опишат,

никакъв пример не може да ни насочи към него,

самсара не го прави по-лошо,

нирвана не го прави по-добро,

то никога не е родено,

то никога не е преставало да бъде,

то никога не е било освобождавано,

то никога не е било заблуждавано,

то никога не е съществувало,

то никога не е било несъществуващо,

то няма никакви граници,

то не се вмества в никакви категории."

/С. Ринпоче, "Размисли за всеки ден"/

"Така че когато осъзнаете колко важно е вашето Себе, това е началото на вашата Себереализация. Вие преставате да имате погрешни идеи за себе си, да оправдавате всичко лошо, което правите, защото това е петно върху вашето Себе. Изпълнени с безкрайна честност, се изправете лице в лице със Себе си и с изумление ще откриете колко красота имате в Себе си. Просто вижте чистото Себе, което сияе във вас." /Гуру Пуджа, Кабела, Италия – 2001г./

"Трябва да развиете необвързаност към всякакви неща, което означава вашите приоритети да се променят. След като веднъж вашето внимание се свърже с Духа ви, интересът ви към неща, които нямат значение, започва от само себе си да намалява. /.../ Необвързаност означава, че вие сте си баща, вие сте вашата майка, вие сте всичко. Само вашият Дух е всичко за вас, само на вашия Дух трябва да се наслаждавате. Тогава необвързаността идва. /.../ Хората развиват какви ли не мании. Винаги са „луди“ по нещо. По какво ли не. Всеки трябва да разбере, че единственото нещо, по което трябва да сте „луди“, е да бъдете установени, абсолютно установени във вашия Дух. Всички други мании ще изчезнат, защото Духът е нещото, което дава най-голяма радост. Той е най-подхранващото нещо, най-красивото нещо. Така че всички други неща ще отпаднат и вие се наслаждавате само на това, което е източникът на наслаждението. Вие се обвързвате към вашия Дух и необвързаността започва да работи. Понякога на необвързаността се гледа като на известна „сухота“ спрямо другите, но това е абсурд. Това е човешко качество – да се омърсява всичко , което е красиво. В действителност човек, който е необвързан, е най-красивата личност, изключително любяща личност, тя е любов. Погледнете цветята – те са необвързани. Те ще умрат утре, няма да живеят повече, но във всяка минута, в която са живи, излъчват благоухание за вас." /Гуру Пурнима ден, Лондон,1980г./

"Вие се пречиствате и това е дело на Божественото. Но трябва да медитирате с вяра. Постепенно ще установите, че медитацията ви става много дълбока. Ще станете много, много дълбоки. И вашите сили ще почнат да се проявяват. Когато сте някъде, негативността ще бяга надалеч. Могат да бъдат решени всякакви проблеми. Каквото и да искате да направите, то ще бъде възможно за вас. Каквото и желание да имате – да помогнете на другите или да подарите нещо на някого – вие просто го получавате. Казвам ви го от собствен опит..." /Гуру Пуджа, Кабела, Италия – 2000г./

"Каквото и да правите, то трябва да бъде извършено с вярата, която имате при боготворене, с усърдието на войн и с чувствителността на човек на изкуството."

/Шри Матаджи/

Ние сме вече създадени или родени!
Всеки живее живота си!
Еволюцията е лично дело!
Необходимо ли е да обсъждаме истините?
Да -винаги има хора ,които ще резонират на мъдростта!

Истината със сигурност не се нуждае от нашето обсъждане - може би смисълът е за хората - които по някакъв начин са /сме/ - излезли извън нея - в един свят, където в предмет на "сериозно" обсъждане обикновено се превръща всичко, което няма нищо общо с Истината и така то се превръща в "реалност" /точно, както го описва Платон в "Държавата", кн. VІІ, в така наречения "Мит за пещерата"/ - може би трябва да се опитаме да се доближим до това - което е Истината. Да - еволюцията или духовното израстване е личен избор на всеки - а това - че "ние вече сме създадени или родени" - и това - което представляваме в момента - със сигурност е резултат от всеки един избор - който сме правили в живота си - както и положението - до което е доведена планетата - на която живеем - със сигурност е резултат от избора и действията на всички - живеещи на нея. И докато изборът на един - наранява живота на друг/и/ - може би сме длъжни да се връщаме към азбучните истини и да ги обсъждаме...Лично аз бих предпочел да не се губи енергия за обсъждане на нещо, което крещи от яснота, за да можем като Кенет Уайт да постигнем това, което е отвъд знанието и обсъждането:

"Изгорих напълно моето познание
и сега се уча да живея в бяла голота..."
/К. Уайт/

Благодаря много за коментара - Светъл и Успешен ден!

ценен този прочит!
Съжалявам,че толкава късно открих блога...
Поздрави и добро настроение!:))

Никога не е късно - радвам се, че можем да сме всички заедно /за Едно :-)))/ - в пространството на блога - много Радост и Виделина, Марияна - заповядай пак!