Посвещава се на Бялата БезкРайност, в която всички същества живеят и която не познават – и така превръщат нейната БезкРайност в крайност, като губят Безкористността й в тесните рамки на различни користи, сътворяват граници от нейната Безграничност, създават измеримости от нейната Неизмеримост, раждат времето от нейното Безвремие – и така изпълват с различни определености БезкРайната й Свобода и Безпределност – насред Бялото Пространство на БезкРая – в което, в края на краищата, всичко отново се завръща и превръщайки своите користи в Безкористност – сътворява от своята крайност БезкРайност, преобразява граничността си в Безграничност, измеримостта си в Неизмеримост, своето време в Безвремие, своята несвобода в Свобода и своята смъртност в Безсмъртие.

Посланието на Бялата БезкРайност е човек да се завърне отново у дома – в своето естествено състояние на Безкористност, Любов и Свобода, в което се постига Единството и Хармонията на всичко съществуващо. Там, където БезкРайната Любов на Бялото Пространство на БезкРая не се превръща в привързаност или в религия – и същността не се рамкира във форма, а където всеки един духовен път и всяка една религиозна форма се изпълват със съдържание и се разтварят в БезкРайната Любов и Свобода на всичко съществуващо. Там, където нещата никога не са се изпразвали от съдържание, където формата никога не е губила своята същност, където центърът никога не се е превръщал в периферия – там, където нищо не е преставало да носи своя неподправен смисъл и да свети в своята първична светлина, където същността на всяко съдържание, името на всяка форма и формата на всяко име – винаги са били и завинаги ще бъдат Безкористност, Любов и Свобода.

 

 
Пожелание за Себеосъществяване

 

Нека полъхът на Вятъра-Прана/Шри Ханумана/ - те носи високо над утъпканите пътеки - Там - където съзнанието е Ведро и Свободно - в Кристално Ясна Чистота - отвъд тесните модули и мисловни схеми, в които сърцето не може да диша и да разбира, да обича и да вдъхва Свободата на Искреността/Сита/.
Нека Вятърът издува платната на Душата към Вечната Свобода и Безграничност/Рама/ - Там - където Безкористността
/Истинското Себеосъществяване/
преизпълва Всичко!
Ом Шри Рамая Намах

Аз пътувах през снежни води,

аз летях през облаци розово-теменужени

и по пътя си нигде не спрях,

за да милвам покоя в съня ти.

Ураган от звезди в океана аз бях,

гръмотевица дръзка в небето,

всичко черно в света аз презрях

и узрях, за да бъда по-силен от зноя.

Във нощта от лазур аз изпридах съня си

с цветя от безбрежна коприна,

а във житната утрин се събуждах огрян

от къдрите на златна любима.

Виж - натам где синее планинският скат,

и натам где белее небето,

аз ще бъда птица – най-нежният брат -

на ветреца, кръжащ над морето.

И натам где се пенят вълните без страх,

и натам где изгряват звездите,

аз ще пея с щурците пред нощния праг

и ще скитам със чайки в небето.

И ще чакам да влезеш в покоя ми ти,

ще се моля за теб като птица,

ще целувам очите ти нежни в нощта,

по-грижовен от нежна орлица.

*****************************************************************************

В тази нощ на препускащо лято,

всичко плува във звездна роса

и звездите трептят във небето

край красивата светла луна.

Ромон тих на нестихнали струни,

шепот плах на залезли слънца,

лятна приказка в трепетни листи,

разлюлени от нежна вълна.

Ти ела и подишай сега

аромата на светлото лято,

на огньовете чудния мирис,

дето греят все още в нощта.

Нека тръгнеме с теб през гората,

да береме изгрели слънца,

във душите ни опиянени,

и в простора на дивното лято

да дочуем последните птици.

*********************************************************************

Сам превърнал се в препускаща мечта

Ще стоя надвесен над мечтите си,

цяла бездна от безумни полети.

Ще препускам с дивите коне в безкрая,

за да търся корените на живота

в степите безкрайни на света.

Ще се къпя в утринна роса,

бистрата вода ще ме опива

като буйно вино и ще махам

от седлото си на тихата луна

- моя милвана сестрица и любима -

нежно милваща душата ми в нощта.

В ранно утро ще целуна

изгрева на слънцето

- мой приятел и мой брат -

и отново ще се понеса със песен

сам превърнал се в препускаща мечта.

Към планински езера, потоци,

към прекрасните гори и планини,

аз ще бъда полет на могъща птица

и ще пея там крилатата си песен.

*****************************************************

Алхимия на формите

Нека всички дървеса в гората

да захвърлят дрехата си плаха

и обвеяни от нежна голота

да танцуват в белота искряща.

С нежни пръсти да докосват росните треви,

смях да тича по полята нежни

и окъпани от бистрата роса,

да забравят грижите си тленни.

Нека всички дървеса в гората

на стада бизони се превърнат

и препуснали из дивите поля

с вятър бял да се обгърнат.

Със копита да откъртват чимове зелени,

тропот да отеква в долините

и окъпани от слънчеви лъчи

да блестят под тях тревите.

И забравили за всяка форма,

във орли да се превърнат,

да политнат смело в небесата

и света отгоре да обгърнат.

Да се реят над полята вечни,

сливайки се с белотата на простора,

да целуват голотата нежна

и забравили за всички форми:

да изпълнят с радост всяка форма.

**************************************************************************
 

Ще направя от сърцето си мечта,

несънувана и недокосната във чистотата си,

ще облека душата си във белотата на разцъфнали   дървета

и ще целуна с непомилваната нежност на очите си

сините простори в небесата,

за да чуя флейтата на светлината.

Във небесните селения на чудесата,

изгряващи във красотата на разцъфнали цветчета,

помилвани от ангелския дъх на любовта,

нека блика огненият дух на нежността,

създаващ смелите сърца на светлината.

С утрото на майските ухания

ще окъпя в люляци душата си

и ще събудя птиците в сърцето си сега,

малки пеещи слънца на любовта,

за да грейне полъха на светлината,

в нежните сърца на честността.

И със босите крачета на дете,

нека броди в чужди краища бездомна,

непотърсената Истина – пробуждаща сърцата,

Светлата Сърна на Любовта,

забравена монета в езеро от чудеса.

***************************************************************************

 
БезкРайните хоризонти на сърцето ми

търсят сините пространства на очите ти

НЕБЕ,

в които да изгубят сивотата посивила всичко,

препускайки в безкрайността на синевата ти просторна.

Отвъд отсамното битие

на битийковците, битийкарите и битийкарчетата,

аз искам да изгрея в Сърцето на Зората Златна

и да плувам в Живите Води на Свободата,

докосвайки с нежните устни на сърцето си,

пресъхнали от жажда,

ТИШИНАТА.

В средата на нощта ще яхна белия Учаихшрава

и в мистичното препускане през сънищата,

ще събудя здрача от съня цикличен

за изгряващата пролет на танцуващи дървета.

В полета на ястреба, в гласа на сокола,

в мощния плясък на орловите криле,

в силните тела на препускащи коне

и в трансцеденталното АУМ на вълците,

което чух четейки със кръстосани крака,

отвори очи за Свободата си, СЪРЦЕ.

С изгрева на златозарно слънце

аз преброждам всички прашни пътища,

със нозете си от пътища изнемощели,

и забравям илюзорната си същност,

щом посея Твоята Любов в сърцето си,

о, БОЖЕ.

 ********************************************************************************

http://vencislavomtatsat.blog.bg/izkustvo/2009/12/17/zazoriavane.456386
 

Беше удоволствие за мен!

Магически стихове! Хармония...